a2869587385_16

 

За пореден (и със сигурност не последен) път подхващам някоя група, без да очаквам нищо особено. Много често скептицизмът ми се оправдава, особено когато става въпрос за банди, захванали се с трудната задача да подправят метъл манджата с ,,чужди’’ подправки – подобен вид кулинария не е за всеки и нерядко резултатът е посредствен бъркоч.

Никому неизвестната австралийска група DARK SYMPHONICA свирят… ами, симфоничен метъл (друг е въпроса доколко мрачен) и техният първи пълнометражен албум ,,Immersion’’ представлява редица от приятни композиции, съчетаващи правилната доза мелодия и агресия. Откриващата песен ,,Chains of Misfortune’’ бие шута на всички, очакващи да слушат някое лигаво готик изпълниение. Оркестрацията е на прилично ниво, без да бъде бутафорна, сливайки се с трашарските рифове на заден фон. Красавицата Sam Wolstenholme радва ухото и допринася положително за цялостното звучене, въпреки че май се опитва да имитира Simone Simons твърде много, вместо да опита да ,,открие себе си’’.  Първоначалната агресия преминава в мелодична тъга с ,,Farewell’’, следвана от подправените с малко SYMPHONY X ,,Envy’’ и ,,Apophis’’. Албумът приключва с четиринадесетминутния епос ,,Goliath’’(само аз ли се сещам за ,,The Divine Conspiracy’’ тук?) – това е една от тези песни, на които просто не мога да намеря кусури, дори и да се опитвам.

Всичко в този запис крещи ,,EPICAAAAAAAAAAAAAA’’. И да, ,,Immersion’’ наистина звучи все едно е издаден от гореспоменатите холандци, но какво лошо има в това? По мое мнение DARK SYMPHONICA се движат по правилния път към успеха и ще се харесат на феновете на жанра, много от които са винаги гладни за нещо качествено в симфоничния спектър на екстремната музика.

Още става и за фенове на : LINGUA MORTIS ORCHESTRA; късен THERION ; DELAIN

Оценка : 7/10