Да изгориш всичко, което обичаш.

Предварително се извинявам, че четете това по-късно, отколкото е прието по принцип, но едва ли ви грее много, особено след като скоро ще качим и снимки в скромната ни галерия.

Иначе казано, ще става въпрос за концерта на PARKWAY DRIVE – 5-ти юни, Mixtape 5, HC Spirit.

Накратко, групата имаше сериозни проблеми с пристигането на родна територия, което със сигурност е изяло нервите на много хора, включително и на чакащите пред клуба. Няма виновни, просто лош късмет, но за щастие, всичко завърши сполучливо.

Македонците от SMUT не свириха пред фрашкан клуб, защото около една трета от хората все още стояха отвън, а някои май и не разбраха, че изобщо концертът им е започнал. Останалите обаче се разбиха стабилно, без да се замислят за предстоящото.

Втори по план бяха момчетата от българската група MELEKH, които вече са си спечелили фенска маса и заради музиката, и заради атрактивното си сценично поведение. Лека умора вече се прокрадваше по лицата на включилите се в загрявката, което, както знаем, не се случва особено често! Добро начало.

Също знаем обаче, че адреналинът е способен да надвие всяка умора или поне да сведе всички неприятни симптоми до минимум. Изобщо няма да преувеличавам и да придавам излишни поетични окраски на случилото се в тази въпросна нощ. Както и предупреждавам, че изрично отказвам да лепя нарицателни като „ плажни“ и „сърфисти“, защото в обремененото ми съзнание веднага изниква образът на каварненски метъл, шляпащ по джапанки, с преметната през врата хавлия на палми и звучно сърбащ бира с таратор. А че концертът беше много подгизнал, няма съмнение! И преди сме писали, че този клуб се е пръскал по шевовете, но да знаете, че и ние чак сега разбираме колко много сме ви лъгали. Да кажем, че ако не бяха всички стейдж дайвинги, едва ли щеше да има място за всички на земята! Това беше от концертите, на които искаш – не искаш, налазваш в калта от бира, пот, подметки, лакти, юмруци и дълги коси, биещи те през лицето. Всички мрънкалници си получават урока по „ концертно поведение“ и на когото му е било прекалено топло, мокро и тясно, не е поканен следващият път. Хаотично хвърлям мисли и остатъчни усещания, защото хаотичен бе и самият концерт – във възможно най-добрият смисъл, разбира се. PARKWAY DRIVE не приличаха на хора, които цял ден са закъсвали по пътища и с триста зора са успели да пристигнат за концерт, което беше достатъчен жест за всички присъствали. Ние ги посрещнахме с истерични крясъци, много енергия и купчина надуваеми дюшеци и играчки, които бяха употребени по всевъзможни начини в името на това да се получи възможно по-откачен концерт. Няма да си позволя и да говоря за виртуозните китарни/ударни/гласови умения, които притежават хората в тази група, защото това е повече от ясно, или поне е ясно за простите ни фенски немузикалнокритически ушички. След последния албум “Atlas“ беше ясно, че няма как песните от него да не наклонят везните. Съмнявам се да има ощетени, защото който е слушал албума, значе, че по нищо не отстъпва на предхождащите го.

Също е важно да се отблежи един вече очевиден факт – рядко ни посещават подобни групи от т.н. „ модерен“ стил, каквото и да означава това вече размито с годините понятие. И както поне видях аз, имаше адски много нови хора от различни възрасти, което силно крещи, че тук има сцена и за подобни банди.

Обратно към PARKWAY DRIVE – благодарение на тия пичове се сготвихме хубавичко, но всеки, който започва да обяснява, че музиката им била сближавала хората.. значи нещо не е схванал нещата. Групата отправя послания към теб и не засяга кой знае колко далечни и философски теми, извън живота на повечето от нас, така че се чувствай изправен и срещу тях, и срещу всеки един от стотиците души. Хубаво е, че има кой да те хване след скока от сцената, но в това няма нищо мило и братско. И ако си спомняш единствено с тъпа усмивка и разкази колко е било забавно, ако споменът не те кара мигновено да присвиеш юмруци в пристъп на гняв, значи отново нещо не е наред.

Разбира се, колкото и безсърдечни да се опитваме да бъдем, се попречупихме пред хвалбите за това колко откачена публика можем да бъдем, но няма да се размекваме – чакаме ги отново, за да им сритаме задниците още по-здраво!

Снимки, както вече бе написано по-горе, когато – тогава.