Обложката на Eleven:Eleven

Попадайки на тази банда, реших, че слушането си заслужава. И не сбърках. Copia са чисто нови и готини, смея да твърдя. Самите те описват стила си като „малко по-тежък от рок“, но истината е, че определено имат какво да предложат и отвъд това определение. Уверете се сами, като видите клипа в дъното на публикацията.
Моето субективно мнение за Eleven:Eleven:
В началото Paratus ме разколеба малко или много – хич не ги обичам тези прелюдии от по минутка и половина максимум. Следващите песни обаче ме впечатлиха с текст (да се неначуди човек!) и изпипани мелодии. За фен на Kamelot, например, това е адски важно, и като такъв мога да потвърдя, че действително момчетата са помислили върху това, какво настроение ще носят песните им. Умереното сливане на електроника с инструменти ме изненада приятно (Fortitude), а гръмкото начало на Hostility ме накара да се заслушам още по-задълбочено (малко се учудих, че изобщо е възможно). Ego с началото и рифа си ми напомни класическите Children of Bodom, и това май бяха най-отчетливите моменти в албума. Свеж е, допадна ми, но само времето ще покаже дали Copia ще се издигнат в очите на фенове и критика.
Вокалистът се справя убедително, макар и да ми се стори еднообразно неговото изпълнение. Но в Stand United показва почти завидни бели дробове.
Партиите на китаристите са раздвижени, богати и това компенсира малкото, но все пак налични слабости на албума.
В продукцията има от всичко по малко – формулата за гарантиран успех.
Като цяло дебютът на австралийци ми хареса и с удоволствие бих продължила да ги слушам.
Оценката, която преспокойно поставям, е 8 от 10.