CHIMAIRA – Crown Of Phantoms (2013)

“We have died a million times before […] The time has come to reboot the machine.” Ако още не сте в час, това е малка част от текста на The Machine – откриващото седмия студиен албум на Chimaira парче и, честно казано, Mark Hunter, двигателят на „машината”, единственият, благодарение на когото тази банда е все още жива, е намерил най-недвусмисления начин да заяви на всеослушание, че не смята борбата за изгубена. С помощта на изцяло обновен състав от хора, замесени в групи като Daath, Bleed The Sky и Dirge Within, фронтменът като че ли отново е напипал правилната формула. Crown Of Phantoms сигурно ще отнесе огромно количество критики, колкото да се спази традицията, но, по дяволите, тези критики спряха да бъдат основателни още с The Age Of Hell (2011), а десетгодишнината от модерната класика The Impossibility Of Reason бива отбелязана с вероятно втория най-силен албум в дискографията на кливлъндци. Отсъствието на Rob Arnold и Mat DeVries, двамата основни виновници за специфичния звук на бандата до този ден, е осезаема, няма и как да бъде иначе, но – това е и, мисля, най-хубавото на Crown Of Phantoms – въпреки коренно различния почерк на Emil Wrestler и Mat Szlatchta, се сблъскваме с онази същата стара Chimaira – бърза, яростна, брутална. Претъпканите с яки рифове и сола десет парчета залагат на сравнително по-директен подход, като в тях достатъчно често се намират и интересни композиционни решения, а изпълнението им просто не подлежи на съмнение. Вмъкнатият в средата на албума лиричен инструментал The Transmigration за миг дори позволява глътка въздух, след което методичното звуковото унищожение продължава.Ако трябва да отчетем слабостите на CoP, то най-ярката му такава е липсата на изявени припеви в (може и да ми се струва) 90% от албума, с изключение на синглите No Mercy и All That’s Left Is Blood, но пък, за сметка на това, някои моменти от лириките на Mark Hunter (е, може и да ми се струва) като че ли се открояват и се набиват в ума… Знам, звучи клиширано, но Chimaira са по-силни от всякога. Дано кармата най-накрая заработи в тяхна полза и тази група да получи подобаващите на труда й внимание, уважение и отплата. Вместо поредната химера.

Оценка: 8/10