Chemical World Dominion – Rest In Beer

TANKARD не спряха своя шеметен устрем във вихъра на траш торнадото и през 2014г. Само две години след излизането на предходната им творба A Girl Called Cerveza, последвало участие във фестивали и турнета, новият албум е вече факт. R.I.B. звучи толкова „танкардски“, колкото и останалите досега албуми на групата. Никакъв компромис със себе си, звука и темите на парчетата. Албумът започва с интродукция към мощното траш парче War Cry, което ми напомни на други германски величия, третиращи военната тематика. Обложката е нарочно търсена аналогия на „лудия професор“ от Chemical Invasion (1987), а темата за химичните вещества, използвани при производството на бира отново е централна в албума, защото нещата от 87-ма досега просто не са се променили, а  индустрията в името на свръх-печалбите сключва поредната „сделка с дявола“: цената е нашето здраве. След War Cry следват още девет парчета, третираща различна социална тематика, присъстваща във всеки един албум на групата. Hope Can’t Die, Enemy of Order , R.I.B. (Rest in Beer) веднага влязаха в личната ми класация с песни на групата.  Естествено не са пощадени рок-зведите и всички ония,  в които има повече „маскарадност“, отколкото качествена музика и са станали известни, благодарение на една своя песен в радио станциите (като гнусната NIRVANA например). Да, TANKARD не са от тоя тип банди, не са „one hit wonder“, достатъчно доказателство е и новата творба – R.I.B., а в нея има всичко, което бих искал да чуя от групата: на първо място, че на се са предали и че звучат все така „танкардски“ – веселяшки траш, с пиперлив език в лириките, абсолютно безкомпромисен вокал, носещ в гласа си оня добре познат ни сарказъм към всяка глупост, която ординарните хорица в обществото приемат като нещо много ценно и значимо.

TANKARD, R.I.B., (Nuclear Blast 2014)

оценка 9/10