Chaplin’s Dream’s „Genesis“: Всяко зло – за добро!

Въпреки, че са група от 2014-та година насам, Chaplin’s Dream се прочуха повечко едва миналата година. Катализатор на високата скорост, с която спечелиха много фенове тогава бе демото с онези четири песни които заинтригуваха, объркаха, но и завладяха ухото на обикновения фен. Всеки, който ги е чул поне веднъж със сигурност е успял да улови ексцентричния и многопластов музикален стил, в който Ивайло Тодоров (вокали, китара), Явор Станчев (барабани), Филип Любомиров (бас) и Данаил Петков (китара) изливат своето сценично слово. И така точно до днес, 16 юни, когато групата празнува издаването на своя първи дългосвирещ албум. Повече за самото издание, както и препятствията на групата и изводите от тях ще научим от Ивайло, който бе така любезен именно с нас да сподели този важен за тях ден.   

Привет, Иво. Радвам се, че се чуваме точно по повод първия ви албум. Поздравления! Парчетата звучат една идея по-тежко от тези, които чухме в EP-то. Разкажи ни повече. Как стана така, че се озовахте в Харманли?

Благодаря. Дано поводът наистина е хубав. Прав си, парчетата наистина звучат по-сурово. Това всъщност се дължи на факта, че са записани на живо. Всичко започна от там, че когато миналата година решихме да влезем и да запишем албум се разтърсихме. Трябваше ни човек, които да поеме работата по продуцирането, смесването и т.н. Исках ние да си се фокусираме само и единствено върху свиренето. Така попаднах на Константин Райдовски, за когото чух от работата му с Jeremy?. Свързахме се с него, изпратихме му демото и той се съгласи да работим заедно. Негова беше идеята да записваме на живо, а не всеки инструмент поотделно, каквато е стандартната практика. Това ни прозвуча като предизвикателство, тъй като в един студиен запис всяка една неточност се чува ясно, но сравнително лесно се навихме. Така, за около четири дни в Харманли записахме основната музика на сцената на читалището – барабани, бас и ритъм китари, заедно, като на концерт. Тази част от албума е 100% лайв. Допълнителните елементи като китарни сола, хармонии и вокали записахме в Шумен.

Как стигнахте до името “Genesis”?

В заглавието няма заложена предварителна концепция. Няма общо нито с групата Genesis, нито с филма. Просто по време на записите в Харманли си седяхме една вечер в хотела, говорехме на духовна тема и стана дума за Библията. Първата книга от нея е Битие (на английски „Genesis“). Решихме, че Genеsis в смисъл на зараждане, начало, е подходящо заглавие на първи албум.

Ясно. Да поговорим за работата Ви с Pete Maher, който е смесил материала. Как стигнахте до работа с него, как протече всичко?

Не, Pete Maher го мастерира, това е етапът след смесването. По стечение на обстоятелствата, албума го смесих аз. Трябваше да го смеси Константин Райдовски, но се оказа, че ангажиментите му не позволяват това да стане в срока, който си бяхме поставили. Опитахме и втори вариант и в крайна сметка решихме, че това ще отнеме твърде много време и имаше шанс да не успеем да го завършим навреме. Когато се работи от дистанция нещата се случват значително по-трудно. Като цяло си представях доста различно преживяване, но явно така е било писано. Албумът е такъв, какъвто е и не съжалявам за абсолютно нищо. Той трябваше да излезе през пролетта, а 16 юни е последния петък от пролетта. Искахме да издадем в средата на април, около Великден, но не успяхме. В този случай трябваше да сме готови до февруари, за да имаме време за промоцията и разни други административни, скучни неща. Поради забавянето обаче, смесеният материал беше готов в началото на май. И тогава го изпратих и на Pete Maher.

Ако трябва да съм честен, като голям Ваш фен, парчетата от демото много ми харесаха. Но сякаш оставяха едно такова чувство, че могат още да се доразвият, един вид. И сега вече, като ги чуя, просто няма къде да се хвана. Звучат завършено и супер!

Радвам се, че мислиш така. Демото го записахме и смесихме набързо, защото разполагахме с малко време. Всичко отне около две седмици. Този път разполагахме с повече време.

Едно от парчетата обаче почувствах най-близо до себе си – „Silence“. В какво настроение трябва да е човек, за да напише такава песен?

Радвам се е, че си намерил нещо в нея. Радвам се, защото дотук всеки, който е чул албума изглежда си има различен фаворит. „Silence“ е за тишината, в която всички светски тревоги изглеждат незначителни. Текстът на „A Taste Of God” е в същия дух, но в друга атмосфера.

Да, нещо като притча е. Историята на обложката също е интересна. Това е реално заснета снимка от небесата над Хо Ши Мин, нали така?

Точно така. Трябваше ни подходяща обложка, която да отговаря на името на албума. Искахме да е нещо, което да допълва значението му, в смисъла на „зараждане“, на „битие“. Докато търсехме подходящи образи в съвсем друга посока се появи тази снимка. Правена е на 9,5 километра височина. Авторът се оказа пилот от виетнамските авиолинии на име Киен До. Може да прозвучи като клише, но имам усещането, че снимката намери мен, а не аз нея. Нещата често имат навика да се случват спонтанно. От нас зависи да уловим и оценим тази спонтанност. Понякога мислим, че имаме ясна представа как трябва да се развият събитията, но често сметките ни се оказват погрешни. И въпреки това всичко се нарежда.

Ще получим ли отново един по-нестандартен физически продукт? Демото беше много елегантно. В какви форми ще бъде достъпен албума всъщност?

Тази снимка не би изглеждала много добре на рециклирана хартия. Първата партида компакт дискове е във формат Digipak. Албумът ще бъде достъпен и онлайн, разбира се, в повечето онлайн платформи като iTunes/Apple Music, Spotify, Amazon Music, Google Play, Napster, Pandora и други.

Правихте кампания в PledgeMusic. Спомням си, че постигнахте целта, която бяхте си поставили. Какво успяхте да покриете с тях и доколко Ви помогна тази кампания?

Покрихме част от разходите по албума и сме много благодарни на хората, които се включиха в кампанията. Защото беше наистина един голям жест от тяхна страна да заложат на проект, който не беше започнал.

Да, спомням си, че кампанията започна предварително, доста рано…

Точно така, идеята е кампанията да започне преди записите и да събере средства, които да помогнат на работата по албума. Избрахме PledgeMusic, понеже платформата е посветена изцяло на музикални проекти и осигуряват проджект мениджър, чиято роля е да помага на музикантите по време на кампанията. Без да задълбавам много на тази тема, ще кажа, че ако трябваше да избирам платформа сега, най-вероятно нямаше да е тази.

Какво се случва със състава на групата? Миналата година се разделихте с Данаил Петков, който сякаш се фокусира повече върху Ignore The Hate. После се появи за кратко друг китарист, но в момента според фейсбук сте тримата с Явор и Филип. Така ли е?

Когато дойде време да записваме, Данаил беше ангажиран с Ignore The Hate и участието им в „Голямото рок междучасие“ по БНТ. Затова албума го записахме тримата. Временно в групата беше Радо Стоянов. Него си виждал по снимките. Той беше с нас в началото на групата и в тази ситуация беше така добър да се включи за три участия на живо. Естествено, това не влизаше в предварителните планове. Всеки ден животът ни учи на смирение и уроците са трудни, тъй като винаги е лесно да приемем, че контролът ни върху битието е ограничен, доколкото изобщо го има. А в момента, Данаил отново е част от групата.

Преди месец бяхте гости на Soundart Festival в съседен Букурещ, където бяхте единствената поканена българска банда. Ако не се лъжа, това е първата ви визита извън България. Как мина там, как ви приеха хората?

Беше първия ни концерт зад граница, да. Получи се много добре. Публиката изглеждаше ентусиазирана и хората ни приеха отлично. Много от тях ни поздравиха след концерта.

Миналата година имахте честта да свирите с една от най-добрите украински банди – Sinoptik. Какво научихте от тях? Разказаха ли Ви нещо за сцената там?

Да. В родината си са доста популярни. Турнето им завърши в Киев, където очакваха да свирят пред 1500-2000 души ако не се лъжа. Очевидно са се потрудили здраво за тази привилегия. Не са много българските групи, които се радват на такъв интерес. Там където името ти е непознато обаче, нещата стоят различно и свириш пред доста по-малка аудитория. Понякога липсва какъвто и да е интерес. Наскоро имаше случай, в който клубно участие на друга украинска група във Варна беше отменено заради това, че на концерта им не е отишъл нито един човек. Това би било доста неприятно за която и да е група, но също така е опит, макар и с горчив привкус.

Да поговорим сега за Wacken Metal Battle Bulgaria. Защо стана така, че тази година не се появихте?

„После пък участвах в конкурси, с грамоти.
Комисии пресяваха нашите мечти.“

Така пееше Любо Малковски в „Автобиография“. Мисля, че това е добър епитаф за нашите участия в конкурси. Някой някога е казал „Всяко зло за добро“. Опитът ни дава възможност да научим по нещичко докато вървим. За себе си разбрах, че не искам да участвам в такива формати. Изкуството не е спортно състезание и превръщането му в такова често е деморализиращо.
Присъединявам се към твоето мнение. А къде можем да ви видим тази година на живо?

На 16 юни излизаме на Шумен Рок Фест и след това сме на сцената на Джулай Морнинг в Тутракан. Тези две участия мога да потвърдя засега.

Какво вещаят облаците за вас в близко бъдеще? Имате ли вече някакви планове?

Не мога да кажа, не съм гадател. Нека видим какво ще ни поднесат следващите няколко месеца.

Често отправяш въпроси във фейсбук към местната управа. Ако имаше властта, кои са трите неща, които би променил във Вашата община?

Не, вече не се интересувам живо от политика, поне не по начина, по който се интересувах преди години. Не страдам от политически и идеологически симпатии. Има неща, на които обръщам внимание от време на време и които ме дразнят, но те имат отношение към начина, по който политиката засяга живота. Те обаче са тема на друг разговор. Не мисля, че най-подходящата среда за обсъждането им е едно музикално интервю.

Прав си. Онзи ден ми спомена за една интересна книга. Би ли споделил какво четеш в момента?

Захванал съм новата книга на Милен Русков. Казва се „Чамкория“, дълбоко четиво. Преди две-три години прочетох романа му „Възвишение“ и той страшно ми хареса. В началото книгата упорито ми се съпротивляваше с езика, който използва, но понеже съм инат, не се отказах. В един прекрасен момент нещата потръгнаха и докато се усетя я довърших. Всъщност, преди няколко часа ходих на представянето на „Чамкория“ в Шумен и съм много доволен от срещата. Радвам се, че има такива автори, защото със своето изкуство те ми помагат да осъзная по-добре себе си и отношението си към света, в който живея. А не е ли това една добра причина изкуството да съществува?

И накрая, какво мислиш за бъдещето на фестивала в Каварна. Тази година минахме без, но дали ще оцелее въпреки всичко? Всички знаем колко любимо място е то за всички нас…

Ами, искаш или не, там отново става въпрос за политика. Четох официалното изявление и ми прозвуча смехотворно. Как така не си успял да се свържеш с промоутър цяла година?! Видях и клип от телевизионно интервю и ми се щеше водещия да зададе въпроса „Какво ви попречи да се свържете?“, но той пропусна. Може би промоутъра не си вдига телефона. Може би промоутъра няма телефон. Може би промоутъра е един-единствен в цялата вселена и си е взел отпуска, която прекарва заедно с Хотблек Десиато по плажовете на Малка мечка Бета. Доколкото ми е известно, организацията и планирането на един ежегоден фестивал започва почти веднага след приключването на предишния. Зелени билети и т.н. Но не е моя работа да се бъркам в тази каша. Както се случва обикновено, фокусът е на грешното място и има едно огромно хабене на излишна енергия. Което е жалко, защото на никого не му прави чест. Прекалено се политизира всичко. Пък има и нещо друго. Няма нищо вечно освен вечните неща. Live and let live, както се казва на чист румънски език.

Благодаря ти за това интервю, Иво. Пожелаваме Ви попътен вятър с промоцията на “Genesis!

–
Интервюто взе Иван „iDTemplar“ Стоянов