CHAINS – Pieces of Reality EP

Новата българска група CHAINS ми влезе в полезрението още през пролетта на общ концерт с други БГ банди.

Бях чел за тях, че са прогресив-траш, но дали от лошия звук, дали от настройката ми за другите групи на концерта, или най-вече от изграденото ми очакване, че трябва да звучат като тия или ония, не можах да си ги представя в този стил.

На следващия концерт в София на благоевградската група вече знаех, че ще ги слушам по-внимателно. И вече с отличен звук, светлина и, разбира се, по-уверено присъствие на сцената, бандата ме впечатли много. Песните съвсем спокойно ми влязоха под кожата. И това само за две слушания на концерт! Личеше си богатото разнообразие, което вмъкваха във всяка песен. Страхотни рифове и най-важното  – разнообразие и смяна на ритъма в парчетата. И то много точно, неомръзващо и недразнещо.

Пиша всичко това като предисловие, за да е ясно, че песните ми харесаха първо на живо (още преди да съм ги чул на запис).

След като вече имам и диска, се запознах и по-обстойно с петте парчета в него. Мини-албумът „Pieces of Reality“ започва ударно с Death Sentence. Може би най-праволинейното парче, ако изобщо има такова, а и най-краткото :-). Останалите са над 6 минути, но това по никакъв начин не се отразява на качеството им. Защото в една песен на CHAINS има толкова идеи, рифове и мелодии, че Rock ‘n’ Rolf може да направи цял албум на Running Wild. Следващото парче Penalty започва много лирично, но постепенно развиващо се минава през няколко периода и избухвания, за да се укроти отново и неочаквано да се наелектризира в края. После е парчето с най-дълго име (както го представят на концертите си). Много енергия и пак завладяващи ритми, нали не забравяте че говорим за thrash все пак, макар и леко груув и понякога примесен с южняшки рокендрол.

Иво Цацов (китари) натрупва многопластови мелодии, че понякога се чудиш откъде ти идват. Петър Бачев (бас) доказва, че инструментът му може да не е само допълващ и фонов. Деси Христова впечатлява с разчупените пасажи на барабаните и е доста свежо звено в бандата. Иван Мунин е поел тежката отговорност и на фронтмен, и на китарист. Като може би тук е единственият сериозен минус (за мен!) – докато китарните му дуели с Иво са си чудесни, вокалът му на моменти прилича на Джеймс Хетфийлд, и то в късния период. Предполагам това е решение на групата и със сигурност допада на доста хора. Но аз си мисля, че с едни по-злобни и крещящи вокали, сменящи се дори с викащи и дерящи (преставям си ги като в ANACRUSIS – Manic Impressions), ще се впишат идеално в музиката им.

Може би не съм добър критик, щом не мога да изтъкна коя е най-добрата песен. Но определено за мен е добър комплимент това, че не мога да оприлича CHAINS на някоя друга група. Дори ми е трудно да дам отправна точка за фенове на кои банди ще са интересни. Но пък за мен това е най-добрата нова българска група и то от доста време насам. Затова силно ви препоръчвам да ги чуете на живо на някой концерт (а те доста сериозно обикалят и участват), и задължително си купете и чуйте ЕР-то им.

„…Time for penalty…“

9/10