Историята на една песен: Brian May (QUEEN) – „Bohemian Rhapsody“

Brian May: „Какво действително стои зад историята на „Bohemian Rhapsody“? Не вярвам, че някога ще разберем, а ако знаех, изобщо не бих ти казал, защото не разказвам на хората, за какво се моите песни. Открих, че това би ги унищожило, защото великито нещo за една велика песен е, че човек си го мисли и разказва по свой собствен начин в своя собствен живот. Убеден съм, че Фреди се е борил с много проблеми в личния си живот, които е привнесъл в песента. Той е искал да се пресъздаде отново. Но според мен, това не е било най-удачният момент през 1974г. И според мен той е направил това после. Историята на песента трябва да се остави с въпрос накрая, завинаги … ?“

Всеки от нас е слушал една от най-емблематичните песни, създавани някога – именно Bohemian Rhapsody на QUEEN. Самият Фреди Меркюри пише по-голямата част от Bohemian Rhapsody в дома си в Кенсингтън, западен Лондон. Голяма част от материала е написана в студиото, заедно с с Брайън Мей, но песента е в ума на Фреди още преди да се сформират като група.

Счита се, че написването на „Бохемска рапсодия“ е провокирано от травматизирания Меркюри. Неговото минало оказва влияние на бъдещето му. Колкото и да го прикрива, той е бил силно комплексиран човек, който иска да избяга от себе си . Той сменя името си с цел да се отдалечи от индийските си корени. Отрича се от семейството и тръгва по своя път, именно с QUEEN. Той, афектиран, пише текста на тази песен. Зад думите му се крие именно неговата история и прошката, която иска от майка си.

В началото всичко е просто: Прототип на лирическия герой е Меркюри. Той е обхванат от разрухата на старото си аз. Преживял е катарзис и „накъдето и да духа вятърът“ (anyway the wind blows), за него не е от значение. Бохемската природа е взела превес. Казва на майка си, че е убил човек – именно старата си същност. Сбогува се с майка си, семейството си и всички, които е познавал.

Следва оперната част – изреждане на думи и изрази без много логика в тях. Или поне така е на пръв поглед:

„Виждам дребен силует на мъж“(I see a little silhouetto of a man) – очевидно този, който му казва „Смешнико, фанданго ли ще танцуваш?“(Scaramouch will you do the Fandango). Фандангото е вид испански традиционен танц. Жизнен танц между двама и се характеризира със свободата си. Чрез него изразяваш свободата на духа си. Вероятно този „дребен силует на мъж“ е съдбата на лирическия герой и той иска да танцува фанданго с него, показвайки колко е свободен духът му.

Строфата  „Gallileo figaro magnifico“(„Галилео фигаро магнифико“)  може да се преведе от латински „Величай изображението на Галилео“. Така бива наричан Исус Христос в античен Рим. Съдбата казва на лирическия герой да се обърне към Исус, за да му помогне по пътя, който ще извърви.

От друг ъгъл името Галилео, което присъства, може да се възприеме и за Галилео Галилей, който освен че е подобрил телескопа, също е изучавал Меркурий (на англ. Mercury – както се преименувал Фреди Меркюри). Тази теза потвърждава, че лирическият герой е самият Меркюри. Фигаро се повтаря пет пъти в песента, колкото пъти се повтаря в операта „Бръснарят от Севиля“ на Джоакино.

Лесно се появих и лесно ще се отида, ще ме пуснете ли?
Басмала Не, ние няма да те пуснем.
Оставете го да си върви
Майко мила, оставете ме да си вървя
Велзевул има дявол заделен за мен

Басмала (Бисмиллах) е арабски израз, означаващ „в името на Аллах“. Този израз съставлява първия аят (знамение) на първата сура (глава) в Корана и се използва в различни случаи от мюсюлманите – преди хранене, лягане и други. Изрича се в пълна форма преди рецитиране на всяка от сурите на Корана с изключение на сура Ат-Тауба. Изрича се и преди рецитиране на откъси от Корана, като това не важи, ако откъсът се рецитира по време на молитва. Използва се преди извършване на каквото и да е действие или в начало на обръщение. Това е и първата фраза в предисловията на конституциите на редица ислямски държави. Потвърждава теорията, че Меркюри пише за собствените си преживявания, защото семейството му е от Занзибар.

Моли семейството си да го пуснат да си върви. Иска да поеме по своя път. Съдбата, с която той говори, също потвърждава молбите му да му се връчи свободата. „Майко мила“ – обръщение лично към майка си.

Велзевул (наричан още Белзебубе) e демон, почитан в Близкия изток. За него се споменава в християнството и юдаизма. Думата е от античен произход и означава „принцът на демоните“. Той ще му изпрати дявол, демон.

По изумителен начин е написана песента. Меркюрихитро е разиграл думите, създавайки съвършено съчетани партии в творбата си, които иначе са несъвместими. Интересното е, че в интервюта той никога не е признавал смисъла зад оперната част, въпреки че въпросът му е задаван неведнъж. Анализът представя една (или няколко) гледни точки на смисъла зад текста.