Blow me away, you (niverse): GOJIRA

Наистина не знам от къде да подхвана. Трудно ми е да намеря думите, с които да опиша преживяването „концерт на GOJIRA„. Надали някога концерт ще ми хареса вече, летвата е вдигната твърде високо, а щом аз, дишащата с говорене, съм останала без думи, значи има нещо истински разтърсващо.

Организацията
От игла до конец по конец – в 19:20 бе даден старт на изпълнението на XAON, на кръглия час преди това входът бе широко отворен за всички слушатели, сниматели, писатели и прочее интригуващи личности, стекли се в румънската столица за вечер на френската култура, по ългите на амфитеатъра се вият опашки за тениски, бири и други такива красоти, българското присъствие в лицето на Дидо Пешев от BARE HANDS SOCIETY топли душата, а залязващото слънце – тялото.

XAON
Групата е заформена в Швейцария през 2014, тази година издава първия си албум – „The Drift„. Няма да си кривя душата, не очаквах нищо, в съзнанието ми ме човъркаше единствено и само мисълта, че след два часа на сцената ще излязат GOJIRA, причината да уча френски в гимназията. XAON ме грабнаха и ме настаниха ме в атмосферата на Арене-то, което тепърва започваше да се пълни с хора, по мои сметки тридесет процента от които наши си.
Лирическо отколнение: като цяло този… уикенд? се убедих, че като отидеш на концерт в Пловдив/ по морето/ в Букурещ, пак ще срещнеш контингента – в случай че не сте разбрали досега, аз да ви потвърдя.
Чуйте как звучат XAON и ми кажете, как биха могли GOJIRA да не си ги изберат за подгряващи?

THE BLACKMORDIA
Сега вземете това последното изречение и го превърнете в обикновен въпрос. Как биха могли да изберат THE BLACKMORDIA?! Имам само две ръце, за да се плесна по челото в неодобрение, бях ли имала повече, и тях щях да употребя за същото. Сигурно и аз съм изглеждала нелепо на петнайсе, сигурно и сега изглеждам нелепо, но поне не излизам на сцена да се покажа (все още, когато си направя стендъп комедийно шоу, пак ще си говорим). Може би изъвн контекста на вчерашния концерт щях да харесам THE BLACKMORDIA и дори да си пусна музиката им с желание по път към работа, само че имаше две неща, които ме възпряха да се зарадвам на присъствието им снощи: първо, музикално са несъвместими с GOJIRА, и второ, бррр, това свирене, това не-пеене, брр, не, не, моля ви се, пощадете ме, нека вече идва време за GOJIRА!

Преживявам го този концерт все още. Ето сега например от колонките ми звучи „The heaviest matter of the Universe“ и сълзите, които само се показаха на 4.07. в Букурещ, се надпреварват коя да капне първа на дивана.

GOJIRA!!!
Докато на сцената течеше чейнджоувър и всички потреперваха от нетърпение, токът изгърмя. Не мога да ви опиша страха, който ме обзе. За момент се почувствах така, сякаш оставам сама на безлюден остров, паникьосах се дори, че по сцената няма ток, няма музиканти, има само екип, който се опитва да спаси положението… затаявам дъх… и успяват. Концерт ще има! Затварям очи в благодарствена молитва към всички богове на стейдж хендовете и техниците.

GOJIRA не е група, която слушаш просто ей така, ако те не те накарат да се замислиш, няма кой. Изпадането в ритуален транс явно е задължително за техните изпълнения, защото още в началото на шоуто им Joe Duplantier ни прикани да забравим всичко останало, освен конкретния момент и да се насладим на изживяването. И знаете ли какво, да! Точно това стана! Неусетно изминаха тези така лелеяни деветдесет минути, започнали убийствено силно с песните от Magma – „Only Pain„, „Silvera“ и „Stranded„. Концертът продължи с вечните им „Flying Whales„, „Backbone„, прекара ни през ерата на L’Enfant Sauvage с едноименната песен и приключи с… кавър на SEPULTURA. Да, точно така, бисът на GOJIRA се състоя от дръм соло на неповторимия „Evil Mario“ Duplantier и кавър на „Territory„.
Братята Duplantier смениха местата си за един крайно неочакван момент, в който Mario стърга по китарата и пя, а Joe налагаше по барабаните. Не знам, на мен това ми се стори умен ход за задържане на вниманието, пък и ако не си бях сложила очилата, надали щях да разбера, че тази рокада се е случила.

Не си погледнах часовника. Не отклоних поглед. Не извадих телефона си да снимам. Дори не намерих сили да стана и да се навикам, смазана от кристалната енергия, която GOJIRA излъчваха. И ще ви повтарям името на групата толкова често, че да сънувате какво трябва да слушате, а и да гледате – GOJIRA. Защото освен изумителни техничари, те са и великолепни шоумени.

А сега и от моя съсед по седалка Константин „phyX“ Генчев, барабанистът на OPHAN:

#РазмислиИЗдрасти
‘Начи, глей’те с’я
Снощи бях заведен на училище от една банда, която след 12 години foreplay най-накрая имах удоволствието да слушам на живо. Човек ще рече, че за толкова години слушане на тази група, гледане на концерти в тубата и други подобни занимания, би следвало да е подготвен за онова, което го чака, когато те се изправят срещу него на сцената. Not even close.

Няма видео или запис от концерт, способен да ви подготви за емоцията и заряда, който тези хора имат. Грабва те, разпилява те на парчета и накрая те сглабя отново. Беше изключително смиряващо преживяване, защото ние в нашето си малко парченце земя си имаме определени амбиции, цели и разбирания за това какво е окей и какво не е, но в следващия момент излизат GOJIRA и най-добронамерено ти показват, че ти всъщност абсолютно нищо не знаеш. Мисля, че абсолютно всеки от нас, които гордо се нарича метълист и свири в група, задължително, поне веднъж в живота си, трябва да отиде да гледа GOJIRA, защото ще научи адски много неща за себе си. Някои от тях – не особено приятни, но истината има тенденцията да боли. Много е важното на новата информация (че за нищо не ставаме) да не ѝ бъде позволено да ни депресира или откаже, а да бъде преобразувана в енергия, амбиция и мотивация ние самите да ставаме по-добри в онова, което правим, за да има момент в бъдещето, в който и за нас се пишат такива постове.

DISCLAIMER: Лично мнение

Галерии:

Gojira

Xaon

The Blackmordia

Публика