bleak coverНе съм много по писането на ревюта. Малко е като с правенето на литературни анализи – какво е искал да каже авторът? Ами каквото е искал да каже, той го е написал. Същото е и с музиката. Каквото са искали да предадат музикантите, са го изсвирили. Но това е една наша група, към която изпитвам особен афинитет (тук е мястото да ме обвините в пристрастие и субективизъм). Няма да е пресилено ако кажа, че познавам Bleak Revelation почти от началото на тяхното съществуване. Помня, когато Антон ми изпрати демото им, за да го чуя и да дам мнение, помня първата им концертна изява. Всяка тяхна малка, но уверена крачка напред ме радваше изключително много. И сега имам честта и удоволствието не само да съм една от първите чули дебютната им пълнокръвна творба, но и да съм една от първите дали оценка на труда им…, а той, повярвайте, не беше малко и не беше никак лек.

„Afflictive Seclusion“ е една завършена творба, в която четиримата музиканти – Антон, Сашо, Константин и Георги заедно със своя гуру Déhà, сътвориха едно истинско произведение на изкуството. Дискът съдържа осем композиции с обща продължителност 50 минути. Три от композициите бяха вече издадени в демото им от 2013г., но тук ще ги чуете в един уникален, пречистен и далеч по-професионален вариант.

Групата определя своя стил като „Extreme metal with doom influences“, но нито екстремизмът е в прекалени дози, които да смилат мозъка до пихтиеподобно състояние, нито дуумът е крайно сграбчващо-задушаващ. Чистите вокали внушават по-скоро леко епична, викингска атмосфера, а брилянтните сола на Сашо, които изплуват някъде от задния фон и изведнъж надделяват над цялата атмосфера, създават усещането за красота и лекота. Рисуват картини, разказват истории.

Истории, в които няма да е трудно да се потопите, защото албумът грабва от първата нота и ви се иска да си го пуснете отново, и отново. Трудно ми е да отлича като личен фаворит някоя от композициите. Албумът започва с интрото „Reflections“, чиято музикална тема прелива в следващата композиция „As If“, която напомня викингски епос. В „Perished“ има от всичко описано в по-горния абзац, но пък следващата „Clarity“ е толкова омайно-мелодична, че те грабва, отвлича и омагьосва и ти се иска да я слушаш безкрайно.

Цялата тази магия се е случила през декември 2014г. в HH Studios и Gate 32 Studios, София. Продуцент, както споменах, е Déhà, като негово дело е и смесването и мастеринга на албума. Обложката е създадена от Nikolas Petras, а промо снимките на групата са на Temz Arabadjieva.

Малката музикална сензация „Afflictive Seclusion“  ще бъде достъпна за широкия свят на 5 март. Не пропускайте да се снабдите с нея. Музикалните ви колекции само ще спечелят. И ако сте готови да ме опонирате относно думичката „сензация“, ще се обоснова. Сензация е, защото в един стил, който отдавна пусна трайни корени по други географски ширини, някой тепърва се осмели да посее съвсем плахо семенцата му тук. Видимо е обаче – те намериха почва и се захванаха, а фенове, сигурна съм, имаме.

И накрая „тежката присъда“, оценката – 8/10. Защо? Взимам си едно, за да не бъда обвинена, че пиша поръчкови ревюта за приятели. Другата единица е, за да им даде стимул всеки път да надминават себе си по същия начин. Иначе лично за мен, предвид пътя, който Bleak Revelation изминаха, за да се случи този албум, предвид упоритостта и последователността им, са си чиста десятка. Дерзайте момчета!

8/10