poster_moribund_dr_klada

Осемнадесети юни. Късен следобед. Настъпи сезонът „Е.. таа жега!“ и сипе огън и жупел върху умърлушените, мърморещи хорица. Същите тези хорица, които само допреди няколко дни бяха пак толкова умърлушени и мърморещи само, че тогава заради сезона „Б@х го в дъжда!“. Съвсем в синхрон с времето, страстите в центъра на бедната ни столица също са нажежени до взривоопасни величини, макар и с цветовете на дъгата. След като благодарение на самоотвержеността на таксиметровия ни шофьор успяваме да преминем през хора, борещи се за права, които всъщност имат и никой, никога не им е отнемал, и хора пазещи неизвестно чий права, но нали това им е работата все пак, сме пред клуба.

В Live & Loud пък страстите са други. Освен футболно-европейски имат и малко шовинистичен привкус заради едната от групите, които предстои да видим тая вечер. Този им концерт в България предизвика небивали полемики и съчиняване на такива конспирации, че и авторите на теориите за Илюминатите, HAARP и Розуел взети заедно изглеждат като квартални хлапета-фантазьори. Да, това ще е един тежък материал за мен. Но още в началото държа да подчертая. Ние НЕ сме политическа или религиозна медия. Ние сме МУЗИКАЛНА медия. А пък тези, които следят публикациите ми знаят, че на мен хареса ли ми музиката на някой артист или група, изобщо не ме интересува произхода им и кой какви доводи и настроения ще ми извади насреща. Съпорта ми е пълен.

Суетенето около подреждане на сцена и саунд чек кипи с пълна сила. И докато си подмятаме майтапи отвън и обсъждаме „важни за човечеството“ теми слуха ми е грабнат, а краката ми сами тръгват към източника на музика. Саунд чек правят КЛАДА – първата група в афиша тази вечер. След това, което чувам любопитството ми е крайно изострено и нямам търпение да чуя целия им сет.

И малко след 21.00 часа идва края на нетърпеливото ми очакване. Четирима симпатяги, чийто външен вид с нищо не подсказва какво ще ни стоварят върху главите и една очарователна, червенокоса, млада дама, която доста умело опъва струните на китарата. Накратко, група КЛАДА. Млада не само като съществуване, но и като възраст на музикантите в нея. Единственият, който ми е познат от тях е барабанистът Георги, познат на всички ни от дет/дуум нашествениците Bleak Revelation. Това е първата изява на групата изобщо. Въпреки, че свирят доста здрав, агресивен, дълбок блек метъл с вплетени фолк елементи го правят видно е, съвсем на шега и за забавление. През цялото време усмивките и закачливото настроение не ги напускат и това настроение се пренася и върху нас. Някои композиции имат доста забавен текст, а блек кавър на D2 дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла. …„за приятна изненада хола ти отприщи ада“, и не само за моя, а за изненада на всички присъстващи. Както казаха в края на сета си :„Днес запалихме първата Клада.“ Аз с нетърпение очаквам следващите клади, които ще запали група КЛАДА, защото нашата екстремна сцена има нужда от такива групи. Млади, нахъсани с интересни идеи, умеещи да свирят и с все още не умъртвен ентусиазъм да създават нещо. Обещах им скоро да ги потърся, за да ни разкажат повече за себе си и да споделят къде още се готвят да отприщят Ада.

След КЛАДА сцената е преотстъпена на Distorted Reality. Една група с необяснимо дълга (за нашия ареал) кариера и още по-необяснимо (спрямо годините си съществуване като група), скромно творчество, още повече, че са добри музиканти. Изпълзели от най-дълбокия и отдавна позабравен ъндърграунд са като някакъв контрапункт на младоците от КЛАДА. Освен изпълненият им с „романтика, лиризъм и баладичност“ сет, в края му бяхме възнаградени и с нещо „по-екстремно“ – кавърите на Death – „Crystal Mountain“ и Carcass – „Corporal Jigsore Quandary“.

Идва ред и на нашите гости от югоизточната ни съседка – Moribund Oblivion, които се оказаха ябълката на раздора в това събитие. И тъй като не обичам да си оставям магарето в калта и държа на екстремно открити отношения с хора, които съм приела за приятели потърсих самия Bahadır за коментар. Спестих всякаква дипломатичност и деликатност в стил „сети се сам за к’во ти говоря“ и ето какво ми писа той, без никаква редакция от моя страна:

„Не разбираме, наистина. Ние не сме националисти или расисти… никога не сме били. Вие трябва да знаете за това… ти вече го знаеш. Моля, кажи го на всички. Ние свирим от много години в цяла Европа и попадаме в подобна ситуация за първи път.“

Включително и в България Moribund Oblivion идват за трети път и тоя казус (националистическият), дори да го е имало в нечия глава тогава, не предизвика подобно негативно отношение към групата. Moribund Oblivion свириха със същия хъс и желание, с които винаги го правят. Споделиха, че са много доволни от всеотдайната, макар и малобройна публика и искрено ѝ благодарят за съпорта. Сет листа им можете да видите по-долу. И не, не развяваха турско знаме и нямаше про ислямистки лозунги. Само истинска музика, а тя, както съм казвала, е универсален език и е крайно време да се научим да го говорим.

В заключение само ще добавя следното. Ако всичкият този национализъм, който се вее задклавиатурно и се лее на маса, зад бутилка се впрегне в нещо градивно и вместо да бъде изливан срещу невинни, с нищо не заслужили го творци и музиканти бъде отприщен тук, срещу „когото трябва“… Повярвайте, много неща ще могат да се променят. Аз също си нося своя национализъм. Но реакция като тази срещу Moribund Oblivion би имала еквивалент вероятно само някъде сред индианските общности на латинска Америка ако се обявят срещу концерт на испанска или португалска група, защото преди 500 години са завладели земите им и са унищожили цивилизациите им.

P.S. И, не, никой не ми е платил, за да се правя на адвокат на Moribund Oblivion. Но пък все съм мислела и вярвала, че метъл феновете са open minded хора… Вечерта беше наистина приятна. Наситена с много чисти емоции, истински хора и професионално изсвирена музика. Аз се радвам, че бях там. Сигурна съм и другите, които присъстваха са изпитали същото. Скоро ще можете да разгледате и снимките на колежката Цветелина Костова.

 

set list Moribund Oblivion:

1) The Spawning of the Avanger
2) Geçip Gittim
3) Yok
4) Tut Elinden
5) Machine Brain
6) Red Flag Fluttered
7) Grand Legacy
8) Üzgünüm
9) Ruins of Karar Shehr
10) Bahtı Kara