nightskapescoverДокато се чудех с какво да започна музикалната година италианците BLACK FAITH много недвусмислено решиха дилемата ми. Помолиха за ревю на новия си албум „Nightscapes“. След като отлагах достатъчно наистина е време да ви го представя, защото това е творба, която заслужава вниманието на всички блек метъл фенове, без значение какъв точно тип блек метъл харесват. Мога да ви гарантирам, че в този албум всеки един от вас ще намери точно това, което винаги е търсил в този стил. И ако мислите, че подобно изказване звучи пресилено, то докато четете това ревю можете да чуете „Nightscapes“ и ако ви хареса, и да си го купите в цифров или физически формат.

BLACK FAITH се събират през 2004 г. в Пескара, Италия в състав Snarl V.R.J.– вокали, китари, Fabio Notarfranco – китара, Tiphereth – бас, Tamoth – барабани. Просто група приятели, които решават да опитат кавъри на блек метъл песни, но явно идеята израства и се облича в по-сериозни намерения и по-късно същата година те започват да пишат собствена музика. Първата концертна изява на
BLACK FAITH е през следващата 2005г., а след нея настъпват изменения в състава. Усилията им не остават без последствия, през 2006г. издават първото си демо, което събира над 30 положителни ревюта не само в родната им Италия.

Следват още промени в състава и запис на песента „Under a Funeral Moon“, включена в „Italian Tribute to Darkthrone“. Първият им албум “Jubilate Diabolo” идва през 2013г. Записите на настоящия „Nightscapes“ започват през 2015г. след поредните промени в състава. Той е записан със Snarl – соло китара, вокали, Attar (aka Vinterblot) – ритъм китара, Acheron – бас и бек вокали, както и соло вокал в “Culmination of Injustice”, Hyakrisht – барабани. Миксиран и мастериран от Acheron. Албумът включва и гост участията на музиканти от групи като Infernal Angels, Ecnephias, Atavicus, Athanor и още няколко имена от италианската сцена. На 4 февруари тази  година “Nightscapes” най-после е издаден чрез Throats Productions.

Албумът съдържа единадесет композиции с обща продължителност малко над един час. Една творба, в която можете да чуете old school, new school, depressive, thrash black. Различни вариации с един и същ убийствен саунд, изпълнени с невероятен професионализъм. В някои от песните се чува далечния глас на клавир, но той само засилва дълбочината и красотата на композициите.

Някак условно албумът може да бъде разделен на части. Интересно е решението за Intermezzo между встъпителните две песни и „основната“ част. На фона на орган, обвинителен глас обяснява колко е „страхотен“ живота ви и това прелива в осемминутното „Never Eternal“. Многопластово с класическо блек метъл звучене и структура. Променлив ритъм, дълбок вокал и плътен саунд облечен в едва прокрадваща се мелодия.

„In Total Disgust“ и „Throwback!“ пък ще ви върнат във времената на Venom или ще ви напомнят Destroyer 666. Откровен, брутален блек/траш изпят с всичката агресия, която човешко същество може да изрази чрез музика. След тях темпото и яростта се поуспокояват и е дадено предимство на по-сложни композиции с вплетени сграбчващи мелодии. „The Shadow Line“ и „These Corridors Spurt Blood“ впечатляват не само с вариативността на музикалните идеи, но и с вокалните умения на Snarl, чиято блестяща техника засилва интензитета на въздействието от музиката, довеждайки мелодичните елементи до красива, емоционално наситена кулминация. Последните две песни, едноименната „Nightscapes“ и „Consacrabor“ наистина се открояват от общото звучене. Безумно мелодични, с една далечна, ефирна депресив сърцевина, за която е отговорен споменатия вече клавир. Сякаш някъде далеч, от друго измерение долита меланхоличният му глас, извиквайки усещане за тревожност и драматизъм. В „Consacrabor“ се долавя и онзи древен, мистичен, чисто южен дух, който вече сме чували при Selvans. Възможно е и да не е случайно, тъй като барабанистът Hyàkrisht свири и със Selvans.

Въпреки цялостното сурово звучене на „Nightscapes“ в сърцето си той носи много страст и огън. Много искреност и чувственост. Това са композиции, които не само предават емоции и душевни състояния. Нали помните онази смелост, за която съм споменавала. Когато един артист обръща душата си наопаки и я поднася пред вас чрез произведенията си. Това се усеща с други сетива и раздвижва емоции и копнежи – дълбоки, невидими, непредвидими. Четирите години творчество не са отишли напразно и BLACK FAITH освен, че се представят пред света по-силни от всякога го правят с една завършена, зряла творба.

Ако прочетеното /и чутото/ ви е заинтригувало, можете да последвате Snarl  и компания на официалната Фейсбук страница.

9,5/10