Кои са Betrayer F.T.M. ли? С няколко думи, те са четворка нахъсани колумбийци, които се навъртат наоколо само от 2005 г., а No Life Till Fury е техният официален дебют и, по стечение на обстоятелствата, бива представен на българските фенове с двугодишно закъснение. По принцип винаги съм смятал, че на южноамериканците им е в кръвта да правят качествен траш. За съжаление, бива ги да правят и сапунени сериали. Преслушвам No Life Till Fury и си мисля, че това е някаква извратена комбинация. Траш сапунка. Добре де, вероятно преувеличавам, но това е един от онези албуми, в които, както и при сапунките, няма смисъл да търсиш изненади, защото просто ги няма. Латиносите следват познат до болка сценарий и като се има предвид хилавия звук, минусите малко натежават над плюсовете. Е, да, има и такива. Добрите новини, освен гръмкото заглавие, са, че на пръв поглед това може да мине за неангажиращ, симпатичен олдскуул траш запис, който можете да изслушате, докато вършите хиляда други неща, защото така или иначе след финалните акорди ще установите, че не си спомняте нищо. Не искам да се увличам в излишни сравнения с други групи, само ще отбележа, че тук просто ми се губи онази траш жилка, която би ме накарала доброволно да отнеса два-три лакътя в погото. Betrayer F.T.M. преливат от ентусиазъм, за което ги поздравявам, но трябва да поработят здравата, за да се измъкнат от гаража и да достигнат… хмм… средното ниво. И средната оценка.

За фенове на „Трима братя, три сестри”
Оценка 4/10