„Balls… Off The Wall“ #4 с Awaken

Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

Attomica (Бразилия) – IV (2012)
“Get ready for the bloodbath!”, те съветва Alex Rangel в откриващото парче на IV. Бандата се завръща официално с нов студиен албум, две декади след Disturbing The Noise – ако не броиш за завръщане концертния Back And Alive (2004). Изглежда Attomica са дебнали удобен момент за атака, но важното в случая е, че те са абсолютно задължителни за всеки траш маниак с капка самоуважение и, ако за теб южноамериканската сцена се изчерпва със Sepultura, изобщо не чети надолу.
Оценка: 8/10

Agalloch (САЩ) – Faustian Echoes (2012)
Всъщност Faustian Echoes съдържа една-единствена песен – 21-минутна едноименна симфония, която те унася с атмосферични китарни пасажи и след миг те освестява със звучен шамар под формата на характерен блек метъл риф, а наред с агресивните вокали ще доловиш гласовете на вечните Фауст и Мефистофел. Faustian Echoes се слуша с лекота, но се преглъща трудно, засяда в гърдите, понижава телесната температура и едновременно с това ускорява сърдечния ритъм – белег на истинското изкуство.
Оценка: 9/10

Nervosa (Бразилия) – Time Of Death (2012)
Не се сдържах – този път трашът по изключение ще бъде почетен с втора бразилска банда. Time Of Death е кратко, но съдържателно трипесенно EP, а Nervosa са три яки татуирани мадами, чийто основно вдъхновение са кралете Slayer! Докато Fernanda Lira, Fernanda Terra и… познайте… не, не познахте, Prika Amaral навлизат дръзко в мъжката територия на траша, ти влез в YouTube и виж клипа им към Masked Betrayer, за да разбереш нагледно за какво ти говоря.
Оценка: 8/10

The Acacia Strain (САЩ) – Death Is The Only Mortal (2012)
Десет на брой парчета пресоват костите ти чрез солидна ритъм секция, като наличието само на една китара, била тя осемструнна, позволява внушителните бас линии да се чуват отчетливо и дори да взимат превес. The Acacia Strain заслужават адмирации само заради факта, че са от бандите, които правят това, което им харесва, без да се съобразяват с никого, без да се стремят да са оригинални или както искаш го наречи там (иначе казано, имат нужното „оборудване” – тук си припомни увода).
Оценка: 8/10

Cauldron (Канада) – Tomorrow’s Lost (2012)
Не бях съвсем сигурен по каква причина канадците не успяваха да ме грабнат до днес, но Tomorrow’s Lost ми отговори на този въпрос – голямата слабост на Cauldron са мудните, приспивни вокали. Като се замисля, когато спрях да им обръщам внимание, се получи един приличен инструментален метъл албум. Забавното е,  че тази тенденция отшумява с трите бонус трака – Streetwalker, Autumn Twilight и I Told You So, в които Jason Decay най-накрая полага някакво усилие зад микрофона. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Оценка: 7/10