„Balls… Off The Wall“ #9 с Awaken

Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

In Dying Moments (България) – All That’s Left (2012)
Страхотно е, когато пред себе си имаш ярък пример за раздвижването в българската метъл сцена. In Dying Moments са от Шумен и са създадени преди няма и две години, а вече имат дебютен албум – нещо още недостижимо за редица други наши банди. Не очаквай кой знае какви гениални проблясъци, но все пак All That’s Left – приличен деткор, обогатен с клавири и електроника, вписващи се, за радост, идеално – е на едно доста високо ниво. Пичове, поработете повече над чистите вокали следващия път. Успех!
Cyst (САЩ) – Requiem Of Ruin (2012)
Тъй като съм сигурен за поне още една банда със същото име, нека уточня, че ще те „зарибявам” по Cyst от Уест Палм Бийч, Флорида. И така, Requiem Of Ruin – нечовешка ярост, побрана само в половин час – звучи ти познато, нали? Малко са групите, на които бих лепнал етикета „слейърски траш”, но това е една от тях. Секунди след началото наоколо вече хвърчат крайници (твоите), а гласището на Dan Ortega като на шега редува траш и дет вокали. Чуй шибаното нещо, ако ще и само да разбереш защо го предпочетох пред новия Destruction.
Bevar Sea (Индия) – Bevar Sea (2012)
Ужасно се колебаех дали мястото на Bevar Sea е тук. Защо ли? Защото влиянията им, вкоренени в класическия хеви и дуум метъл са прекалено, ама прекалено явни. Основният риф на The Smiler е сякаш излязъл от сабатската Iron Man, и честно, мислех се, че във всяка една секунда на Universal Sleeper би било удачно да си затананикаш лириките на рейнбоуската Starstruck. Като цяло албумът все пак ми допадна доста, но ще си спестя разпалените речи и ще оставя крайната преценка на теб.

Incite (САЩ) – All Out War (2012)
Не помня точно кога се сблъсках за пръв път с Incite, но си спомням ясно, че тогава не сметнах „групата на доведения син на Макс Кавалера” за нещо особено. Вторият им албум обаче е огромно опровержение – непременно ще го харесаш, ако си почитател на стегнатия, ударен траш/груув метъл, но нека те предупредя отсега – това съвсем не е типичната за тези стилови рамки тресня. Хората в Incite очевидно не са случайни, те са способни музиканти и всяка една изсвирена нота в All Out War е аргумент в полза на това твърдение.
Minas Morgul (Германия) Ära (2012)
Може да се каже, че в петото студийно издание на немците само вокалите отстояват правото им да се наричат блек метъл банда. Е, не упреквам никого, просто класическите блек пасажи съвсем не са фактор в този албум – Im Krieg, да речем, е чиста пънкария тип „късен Darkthrone”, Leben и Kardia навлизат в териториите на мелодичения дет, а Wir е здрав алтърнатив метъл, който би подхождал, например на Five Finger Death Punch или Disturbed. Да продължавам ли? Minas Morgul не обичат да скучаят и те уверявам, че ще се погрижат това да не се случи и с теб.
  • facebook Recommend on Facebook
  • linkedin Share on Linkedin
  • myspace Share via MySpace
  • twitter Tweet about it
  • rss Subscribe to the comments on this post
  • print Print for later
  • bookmark Bookmark in Browser
  • email Tell a friend
    1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

    2. Коментари за тази публикация
    В началото