Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

Pro-Pain (САЩ) – Straight To The Dome (2012)
През 2012 г. опитните бойци Pro-Pain имат двоен повод да почерпят – 20-годишен юбилей на сцена и завръщане след 13-годишно отсъствие в крепостта на Nuclear Blast. Подходящо, нали? Защото „ядрен взрив” е сред изразите, които веднага ми хрумват, докато слушам новия албум на нюйоркчани. Безкомпромисният олдскул хардкор в Straigth To The Dome, подправен с класически хеви сола, оставя след себе си купчина немощни тела, а видно място в траклиста заема кавър на Beastie Boys. И ако има все още недоволни…
Оценка: 8.5/10

Dust Bolt (Германия) – Violent Demolution (2012)
Dust Bolt са четирима млади, гневни баварци, които са попили като гъби уроците на по-именитите си батковци Destruction и Kreator. Дебютът им Violent Demolution залага на хомогенност, бързина и качествено продуциране и, макар създателите му да се намират в Меката на европейския траш, с поамериканченото си звучене (тип “Mille Petrozza и компания от последното вече повече от десетилетие”) той се нарежда до продукцията на презокеански траш юнаци като, да речем, Havok или Warbringer. Никак не е зле.
Оценка: 7/10

Striker (Канада) – Armed To The Teeth (2012)
В Канада слабо няма и това е! Striker са абсолютни защитници на вярата, музикалните им корени са впити дълбоко в началото на 80-те и пичовете скриват шапката на поне две трети от бандите на своето котило. Armed To The Teeth е за онези, които държат на металните ценности, за онези, на които тепърва предстои да се запознаят с тях, или за онези, които просто са на мнение, че на човек в живота му стигат шепа верни приятели, завидно количество бира и доза истински хеви метъл… Ето ТОВА е музика за душата, смешници!
Оценка: 9.5/10

Bodyfarm (Холандия) – Malevolence (2012)
Първият ми сблъсък с Bodyfarm беше преди около 8 месеца, когато се натъкнах на видеоклипа към Slaves Of War от Bodyfarm EP (2010). Още тогава разбрах, че тези хора изобщо не си поплюват. Налице е поредното потвърждение – Malevolence те изправя до стената и без излишни приказки те екзекутира. Метафорично, разбира се. Какво те очаква? Възвестяващо края ти демонично интро и близо 40 адски минути на бойното поле под безжалостен кръстосан огън. В най-добрите традиции на холандската дет метъл школа.
Оценка: 7.5/10

Down (САЩ) – Down VI, Part I – The Purple EP (2012)
И тъй като обложката направо ти набутва в лицето асоциации с библейската Голгота, то нека наречем The Purple истинска via dolorosa („пътят на болката”). Ако все още запяш невежо насреща, провери в Уикипедия, а аз междувременно ще ти кажа, че в рамките на шестте песни Down не изневеряват на типичния си стил и мачкат методично и сигурно, но без особено да си дават зор. Пък и май без да се взимат твърде на сериозно. Само виж шантавото видео към Witchtripper и прецени сам дали това е така. На същия линк ще откриеш и кратко инфо около издаването на въпросното EP. Хайде, стига ти за днес.
Оценка: 8.5/10