„Balls… Off The Wall“ #10

Не, това не е голямото ни завръщане, тъй като ние никога не сме си тръгвали. Е, ще се опитаме колкото може по-редовно да ви напомняме за себе си. Защото, освен от дела, нашите напрегнати времена все пак се нуждаят и от малко думи – кратки, ясни, безкомпромисни. Разбира се, и от подходящ саундтрак.

Arx (ЮАР) – Ordo Ab Pax (2013)
И тъй, сещам се една определена дестинация, която към днешна дата може да мине за доста по-… хмм… екзотична от ЮАР (хи-хи, да казвам ли…?), затова ще си замълча по въпроса за фетиша си към издирването на качествен метъл из най-неочакваните кътчета на света. Зад дебюта на Arx стоят хора с опит, модерен траш и мелодик дет опират гръб до гръб, и ако не откриват топлата вода, то поне четиримата показват, че могат да звучат свежо и знаят как се пишат добри песни така, че да ти трепва вътрешно от кеф.

Arx (ЮАР) – History Repeats Itself (2013)
Мда, правилно, това е точно същата банда – в рамките на годината Arx се отбелязват с второ издание. Ще направиш грешка обаче, ако го разглеждаш като втора част на предишното. Вярно, откриващите Illusions и Human Nature навяват на преход между двата албума, но от едноименното парче нататък те посрещат куп китарни хармонии, препускащ ритъм и сола – всичко това, поднесено по мейдънски. На места HRI леко страда от липсата на скорост, но това се преглъща лесно на фона на всички останали положителни страни.

Eminence (Бразилия) – The Stalker (2013)
Явно днес ще сме на траш вълна. Зад завеса номер три стои банда от Belo Horizonte, родния град на Sepultura. Последното им видео ще откриеш, ако се поровиш из сайта. Траш, груув и дет водят водят упорита борба за надмощие в музиката на Eminence, в традициите на именитите им съграждани, а може би точно оттам е наследен и огромният комерсиален потенциал и за мен остава загадка как тази група с близо 15-годишна история е останала встрани от общественото внимание. Ето, сега имат шанса да станат световноизвестни. Хи-хи.

Satyricon (Норвегия) – Satyricon (2013)
Едноименното, осмо издание на норвежците е едновременно представително за творчеството на Satyricon и различно от всичко, което бандата е правила досега. Господата Satyr и Frost не те оставят да се унасяш задълго и след продължителни меланхолични излияния (тук трябва да отбележим приноса на кадифения глас на Sivert Høyem във Phoenix), които дори действат, признавам, релаксиращо… пляяяяс!… ти нанасят освестителна порция от любимата ни “trve Norwegian black metal” злоба… Но не прекалено. Само колкото да напомнят от къде идват.

Bleak Revelation (България) – Bleak Revelation (2013)
За разлика от Eminence, четиримата нашенци, приютили се сред нерушимото, почти идилично спокойствие на столицата, умеят да насочват вниманието към себе си – добър PR, фотосесия, концерт… Всичко, както си трябва. Дeбютното демо бяга, така да се каже, от родните географски ширини, композициите са на ниво и инструментите се чуват отчетливо, предвид качеството на звука… Ок, стига хвалби, имате още доооста работа (вокалите, вокалите, вокалите!) и като се сети някой да ви нарече „българския отговор на …”, да почерпите.

  • facebook Recommend on Facebook
  • linkedin Share on Linkedin
  • myspace Share via MySpace
  • twitter Tweet about it
  • rss Subscribe to the comments on this post
  • print Print for later
  • bookmark Bookmark in Browser
  • email Tell a friend
    1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

    2. Коментари за тази публикация
    В началото