Днес сме се събрали (аз отделяйки време да пиша глупости, а Вие читателите отделяйки време да ги четете) за да разгледаме… едно от най-безумните неща, които музиката е предлагала в последно време. Става въпрос за дебютния албум на японската idol/j-pop/kawaii metal (сложете, което определение срещащо се из Интернет си харесате) банда Babymetal. Кои са тия и що за име ще попита някой.

Кратко търсене с помощта на вездесъщия Google ни дава информацията, че Babymetal е страничен проект роден от японската тийн idol (абе, това е ужасно лигава поп музика, но в Япония му викали idol, а не поп) група Sakura Gakuin, включваща в състава си три от хлапетата участващи в „основния” проект.

Babymetal е основана през 2010 година, когато в мозъка на някой продуцент се е появила идеята, че могат да се изкарат допълнителни средства като се омеша метъл с поп музика и каквото още хрумне на композитора. И тъй, още едно кратко търсене с Google и разбираме, че т.нар. idol е общо взето най-комерсиално възможно съществуващото нещо в музикалния свят, където всяка една стъпка на изпълнителите е внимателно премислена, преценена, дирижирана и отрепетирана поне три пъти. Та след лекото отклонение да се върнем на основната тема. В главата на някой продуцент работещ в компанията Toy’s Factory се заражда идеята за Babymetal. Разбира се веднага е измислена легенда за името на групата според, която baby частта се отнася до новооткрития стил, в който групата ще твори, metal…. е, това и сами може да си обясните. В състава на проекта (то реално погледнато по същество си е повече проект отколкото пълнокръвна група, но тук има място и за дискусии) са включени 12-годишната по това време Suzuka Nakamoto със сценичен псевдоним Su-metal, с роля на основен вокал и 10-годишните тогава Moa Kikuchi (Moametal) и Yui Mizuno (Yuimetal), чиито роли според официалния сайт са „screams, dance” като под “screams” не разбирайте писъци в нормалния смисъл, а по-скоро… детско мяучене в стил гладно тамагочи.

И машината на музикалната индустрия се завърта и след няколко клипа пуснати да циркулират из YouTube и 4 сингъла издадени в толкова версии, че ако взема да ги изброявам няма да ми стигнат 3 страници,  стигаме и до темата на сегашното словоизлияние, а именно едноименния дебютен албум.

Албума се състои от 13 песни, в които са омешани стилове от мелодет през поп и рап та до индъстриъл и по-комерсиално техно. В някои от песните можете да чуете до два или дори три различни музикални стила. Звучи като някакъв ужасен миш-маш нали? Ами, всъщност не е. Да, несъмнено това е албум, който няма никакъв шанс да се хареса на по-традиционно или по-консервативно ориентираните метъл фенове, но той няма и претенции за това. Неслучайно започнах това писание с уговорката, че ще разгледаме най-безумното нещо излизало в скоро време. Нарочно избягвам определения като „ненормално”, „болно” и „извратено” тъй като те в никакъв случай не определят музиката в този албум, но пък „безумно” доста добре приляга. Независимо колко стилове са омешани продуцентите стоящи зад хлапетата са успели да намерят музиканти, които прекрасно си знаят работата и успяват да вплетат всички елементи в една хомогенна смес и да я изсвирят повече от прилично. Из песните дори се срещат и дет метъл ревове или по някой откъслечен здрав грухтеж изпълнени разбира се не от трите момичета, а от студийните музиканти наети да изсвирят материала.

Отварящата песен е Babymetal Death, която представлява доста прилична мелодет песен, в която доминират дет метъл вокали, а ролята на трите хлапета се ограничава до представяне с по две думи. Китарите си жулят здраво, рифовете биха били достойни са не една и две от по-известните банди.

Втората песен се казва Megitsune… и няма ама абсолютно нищо общо с предната. Звученето е като на приятен малко по-модерен хеви метъл. Музикантите отново се справят прекрасно с ролята си. Вокалите са изцяло поети от трите хлапета като ролята на 14-годишните Moa и Yui се ограничава до отделни включвания за по две-три думи, което минава за т.нар. „писъци”, а основната част от пеенето е поверена на Suzuka.

Едно от най-големите качества на албума несъмнено са вокалите на 16-годишната Suzuka Nakamoto, които се проявяват най-добре в спомената Megitsune, затварящата power metal перла Ijime, Dame, Zettai и Akatsuki едната от двете „солови” песни на Su-metal, в които „тамагочитата” не участват.

Силна песен с „хващащ” припев и интересен насечен ритъм е третата песен от албума Gimme Choco!!!. Тя е една от песните, в които най-добре се усеща и баланса между метъл в куплетите и рифовете и поп музика в припевите и вокалите като цяло. А за текста да не говорим. По дяволите това е метъл песен за… шоколад. За колко такива се сещате?

Сред най-безумните песни в албума несъмнено са Ii ne! и U.ki.U.ki Midnight, в които най-добре се усеща споменатия миш-маш от стилове. Вътре се смесени метъл, грухтене, рап елементи в средата на Ii ne!, където след краткото лирично отклонение следва тежко включване на китара и мощен рев, което си е направо покана за трошене на кости в някое хубавичко пого и за капак мелодиите в двете песни са увенчани с поп клавирчета. Звучи като нещо отвратително нали? Честно казано не е, всъщност звучи доста забавно и свежо на фона на част от нещата, които се появиха през последните година-две.

В албума присъстват и две песни, които са в изпълнение на Moa и Yui, в които участието на Suzuka е или напълно отсъстващо като 4 No Uta, чийто текст по официална информация е написан от двете момичета (а дали е така или някой продуцент е решил, че ще е по-добре ако има отбелязано участие и от момичетата в създаването на албума е съвсем отделен въпрос), или сведено до помощ в беквокалите като при Onedari Daisakusen. В споменатите две песни чуваме, че и двете по-малки момичета се справят с пеенето доста добре макар и все още не толкова добре като „кака си” Suzuka Nakamoto. Onedari Daisakusen е и песента с най-неометъл звучене като дори в един момент се чува и едно кратко 2-3-секундно мяукане в най-неприятния стил на Фред Дърст от Limp Bizkit.

Един от личните ми фаворити в албума е Catch Me If You Can. Игривия ритъм, приятния рев на заден план и здравите рифове я правят втората най-метална песен след отварящата.

Друга интересна композиция е насечената Akumu No Rinbukyoku, която в някои ревюта из Мрежата е оприличена на песен на шведските „откачалки” Meshuggah. Лично аз смятам, че известни аналогии в тази посока могат да се прокарат, но само дотук.

Всички текстове са на японски, но из Интернет се срещат достатъчно преводи, за чието качество не се наемам да давам гаранции, но се добива известна представа за основната насока. Разбира се предвид възрастта на изпълнителките не може да се очакват текстове за сеещи смърт танкове или пиене до смърт. Трябва да си призная, че не гледах преводи на всичките песни, но тези, които прочетох бяха по-скоро на разни детски теми като Gimme Choco!!! и Catch Me If You Can и power ориентираната Headbangeeeeerrrrr!!!!!!

Babymetal е един несъмнено интересен и най-вече абсолютно различен албум от това, което сме свикнали да слушаме. Мнозина няма да го харесат заради странността му, но и немалко къде открито, къде не толкова ще го харесат и за дълго време ще намери място в плейърите им. В първата седмица след официалното си излизане Babymetal пожъна успех на само в Япония и Азия, а намери челни места в класациите за продажби в САЩ и Великобритания и вече почти месец ги задържа. В първите дни от издаването си, албума беше промотиран с концерти в два поредни дни в напълно разпродадената зала Будокан.

Да, Babymetal е свръхкомерсиален проект. Да, групата е продукт на група алчни и гладни за пачки продуценти. Да, успеха надали ще продължи за повече от два или максимум три албума и в момента, в който хлапетата пораснат една огромна част от фен масата (особено дъртите перверзници, ха ха) ще се оттеглят, но това няма никакво значение, а продуцентите ще „убият” проекта. Това, което има значение е, че сега в този момент пред нас има един интересен албум, който си заслужава да му се отдели време за поне едно слушане независимо дали Ви хареса или не.

9.5/10