AOSOTH – „V: The Inside Scriptures“ (2017)

Ще ви върна една идея назад. Става въпрос за албум, който излезе миналата година, но някак си не му беше обърнато много внимание. AOSOTH е вторият проект на французина Magus Kaiser Munkir – вокалист и текстописец в ANTAEUS и TEMPLE OF BAAL. По новия опус на AOSOTH той работи заедно с Bst (THE ORDER OF APOLLYON ), Saroth (HELL MILITIA, TEMPLE OF BAAL) и басиста INRVI. Името на албума е „V: The Inside Scriptures“ и излезе официално на 17 септември 2017 чрез Agonia Records. Историята зад тази колаборация е необичайна – записите отнемат три години, с много прекъсвания и вероятността албумът никога да не се издаде е била голяма. Но това не е случайна музика, и в крайна сметка успява да стигне до нас.
Бихме могли да го определим като raw black metal, но не се подлъгвайте по първоначалното впечатление. Парчетата следват строго-определена музикална спирала. Той е вдъхновен от втората вълна в блека, но доста по-новаторски и артистично направен. Харесва ми факта, че все повече групи, не само от Скандинавия и то, успяват да пресътворят нещо страховито по зрял и дълбок начин, споявайки го от натрупани усещания (атмосферата като цяло). Нови групи като SCHAMMASCH, както и фините SARGAIST успяват да поддържат определен облик в underground-сцената без да бъдат асоциирани с абсурда на клишета за trve kvlt. AOSOTH са нещо подобно. Всичко е в премерено количество. Това, което привлече вниманието ми беше обложката, дело на неповторимия Benjamin A. Vierling, за когото може да се сетите от тeзи на NIGHTBRINGER, CHRISTIAN MISTRESS. Логото е изработено от Erik Danielsson (WATAIN). Изтънчен, диаболистичен, хегемонен, прерафаелит: 
Това е богинята Аосот, покровителка на страстта и разрушението според т.нар. „The Order of the Nine Angles“. Стрелата трябва да остане завинаги в сърцето ѝ, защото ако бъде извадена ще причини смъртта и. Tова херметично сатанинско движение  също възниква в Обединеното кралство през 80-те и 90-те. Цялата идея на албума е да построи чрез атмосферата и звука катедрала в нейна чест, и всяко парче е плоча от кървавия ѝ олтар. Колкото повече слушате албума, толкова по-навътре успява да се просмуче черната му магия. Още с първото парче си личи, че това не са безобразно нахвърляни акорди, в някои от парчетата съвсем незабележимо напомнят слъдж, в други солата по-скоро са от типа на дет метъла, но в добро съчетание, което подсилва интензивността на саунда. Има и електронни аранжименти, но само колкото да придадат допълнителна плътност на атмосферата. За мен има две композиции, които правят „V: The Inside Scriptures“ необикновен. „Her Feet Upon The Earth, Blooming The Fruits Of Blood“ е естетическо удоволствие, не само заради съдържанието на текста, но и заради самия стил на свирене, който не само изостря сетивата с хаотичните си бластове и непримиримо тремоло, но и събужда въображението. Докато звукът кънти из съзнанието ви, скрупулите ви изчезват и успявате да си представите ясно всякакви възможни провокативни обстановки. Един свят на катарзис, където времето летаргично е отпуснало плащ над забравена от всички земя, през която единственият път е безкраен кръг сред маса от обгорени и обезчестени тела. „Contaminating All Tongues“ е пилотното парче, което чух най-напред и може да се каже, че е и сред запомнящите се песни от албума. То се различава от стила на другите по китарите – сонично напомня по-лекия стил на ZHRINE и не е бързо като останалите. Точно в него се проявяват внимателно композираните елементи, на които се дължи всичката енергия на албума. Те само наподобяват първичния звук на старата школа. Това е начинът, по който и WATAIN, и МGLA брилянтно координират музиката си, така че да звучи автентично без да натоварва и да става еднообразна.

Tracklist:
1. A Heart To Judge 08:43
2. Her Feet Upon The Earth, Blooming The Fruits Of Blood 05:17
3. The Inside Scriptures 07:59
4. Premises Of A Miracle 07:00
5. Contaminating All Tongues 08:36
6. Silver Dagger And The Breathless Smile 08:36

Смятам, че не е зле да отделите малко време за „V: The Inside Scriptures“. Агресивен по поетичен начин и резултат на много труд, този албум може да се хареса дори на малцина елитисти.