..And kiss my Scandinavian ass! -TYR, FINNTROLL, SKALMOLD

Издирват се: няколко крака, ръце, шийни прешлени, уши, (нос) , гърло..всичко е добре дошло. През изминалия уикенд още една моя мечта се сбъдна. Жалко само, че не беше на родна земя..
Рано сутринта на 15.09 сме вече в Букурещ, намираме клуба, но дори няколко часа по-късно, когато очакваната компания се събираме, все още сме единствените фенове наоколо. И понеже като българи сме свикнали да се редим за концерти доста по-отрано, половин час преди отварянето на вратите, в района все още се мотаят само нашенци. А ние сме предоволни- чакаме да видим любимците си, между висенето успяваме да се срещнем с всички, да побъбрим и да увеличим концертния глад до максимум. Клубът се оказва доста симпатичен и шик- с полилеи по таваните, цици, задници и пениси с крила в тоалетните..не особено викингско място предвид гостите, но музикантите изглежда нямат абсолютно нищо против мрачната и секси обстановка, която Silver Church създава.
Първи на сцената се качват Skálmöld– нова и обещаваща банда от Исландия, която пасва идеално на останалите две, които предстои да видим. Едва побирайки се на сцената, шестимата членове на групата много успешно се вместиха не само на нея, но и в малкото им време за изява. Чухме- макар и кратък- сет, включващ песни от двата албума на Skálmöld („Börn Loka“ и „Baldur“ ). От тях са и „Kvaðning“  , „Gleipnir“ . „Fenrisúlfur“ . Skálmöld се справят доста добре със задачата си да подгреят публиката, отстъпват мястото на следващата подгряваща банда, личният ми хедлайнер (може би от всички музиканти, не само онази вечер). Съжалявам, Finntroll, ама няма какво да си кривя душата.

Най-главната ни цел- Týr- е толкова близо, че сме изпушили от кеф. Звукът не е от най-добрите, който може да се предложи, някои хора от публиката оплюват статичността на ½ от групата (а то такъв им е имиджа), но за какво са ти всички тези подробности, като любимата ти група седи на 20см. от теб… Фарьорското нашествие започва с класиката „Hold the heathen hammer high”, която феновете припяват и по време на другите песни. Сетът е стриктно подбран, от 8 песни 4 са от съвсем пресния албум ‘Valkyrja’. „Blood of heroes”, “Mare of my night”, “Another fallen brother” и „Valkyrja” се приемат изключително добре дори от нефеновете. Съсредоточени в инструментите си от началото до края и без излишни приказки, Heri Joensen, Gunnar Thomsen, Terji Skibenæs и Amon Djurhuus сипят химни един след друг и ни оставят все повече без глас и сили. Ние развяваме българското знаме, първите редове вардим името на родните фенове като най-щурите, а пред нас четиримата викинги умело ни дават щедро от това, което могат най-добре: да правят музика. Припяваме от това, което знаем и от това, на което не разбираме и думичка, но аз лично съм на седмото небе и нищо друго няма значение. Вероятно най-приятното за мен нещо на концерти е точно емоцията и усещането, когато на света сте само ти и групата пред теб, пееш, куфееш..както му се вика-да изживееш момента.

Сетлист на Týr:
1. Hold The Heathen Hammer High
2. Blood Of heroes
3. Tróndur í Gøtu
4. Mare Of My Night
5. Sinklars Visa
6. Another Fallen brother
7. Shadow Of the Swastika
8. Valkyrja

Струпват се още повече фенове за хедлайнъра на вечерта- Finntroll. И те като Skálmöld се състоят от повече хора, отколкото побират квадратните метри на сцената, но така пък се сливат с публиката и контактът с нея е още по-силен. Не съм сигурна дали новият, още по-тролски имидж на бандата е по-симпатичен, или предишният, но за първи път стърчащите ми тролско-елфски уши се вписват в обстановката, хаха. Заключителната част от вечерта започва с ударната „Blodsvept” от едноименния албум от 2013, която бързо се превърна в новия хит на Finntroll. Момчетата са в изключително добра форма и се радват на румънско-българската публика, тя пък обръща залата с краката нагоре- коси се мятат наляво и надясно, погота се образуват при всеки удобен случай, отново се крещи на неразбираем език..но всичко това съвсем не е необичайно и неочаквано. Концертът си е същински купон, както и трябва да бъде. Прозвучават още „Solsagan”, “En Maktig Har”, “Under Bergets Rot”, “Haxbrygd”, които бавно-бавно изпиват последните ни сили, за да ни довършат накрая „Nattfodd” и „Trollhammaren” , избрани за биса тази вечер. Vreth и всичките му колеги с артистични псевдоними допринасят за хубавите спомени, които ще ни останат от шоуто така или иначе. Кога ли ще ги видим тук? Както споменах, голяма част от публиката беше българска и, пак мога да кажа, успешно затвърдихме за пореден път статута си на най-щурата публика, повдигайки иначе дървеничката (без да се обиждат съседите) румънска атмосфера. В един момент Vreth, който преди време си призна, че не знае нищичко за България, развя родния трибагреник, чу недоволните румънски възгласи, попита чие знаме е това и замени бяло-зелено-червено със синьо-жълто-червено. Но какво от това? Напихме Týr с ракия, която вървеше в комплект със суджук и бяло сирене- и им се хареса 😉

Сетлист на Finntroll:

Благодарим на Metalhead.ro и Club Silver Church за отличната организация; на групите за чудесната музика и всяка подарена/споделена емоция преди, по време и след шоуто. Една достойна скандинавска инвазия на Балканите. Да се надяваме някой ден да морим сили заедно в България. :)

Интервю с Týr можете да прочетете тук.

Трудно е човек да се абстрахира напълно от фенщината си, затова се извинявам, ако на моменти нещо ви се е сторило по-лично поднесено.

ГАЛЕРИЯ
  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото