AMENRA – „Mass VI“ (2017) – поетично, дисонантно умопомрачение

AmenraПреди четиринадесет години в Белгия се появяват отникъде AMENRA и издават дебютния си албум Mass I Prayer I-VI“ , който сам по себе си, макар и с различна атмосфера е шедьовър. Оттогава (2003) белгийците са активни, а продължението „Mass II“ излиза през 2005 и ми е най-любимо от всички части до момента. Останалите също са добри, но това което прави „Mass II“ толкова запомнящ се е „.The Pain. It Is Sharpless.“. От това парче, както и от целия албум струи сила, която е само загатната в доста от следващите албуми. Sludgeът никога не е бил сред предпочитанията ми, но точно с този албум AMENRA ме накараха да променя нагласата си спрямо жанра, а разбрах за тях относително скоро. Това е нещо много различно, много живо, едновременно сурово и внимателно изпипано, защото е комбинация от avangard post-rock, производна на core (визирам вокалите) с много нехарактерни лирични елементи.

AMENRA набират популярност светкавично бързо в Европа и все пак си остават underground, заради начина по който поднасят музиката си. Когато една група издава все повече добри неща летвата се вдига, а това важи с пълна сила за AMENRA. Нямах никакви съмнения, че новият албум на групата, „Mass VI“, ще е произведение на изкуството. Той ще излезе на 20 октомври чрез Neurot Recordings за САЩ, и Consouling Sounds – за Европа. Макар да съм наясно, че геният им няма изчерпване се изненадах от албума.

„Mass VI“ е поетично, дисонантно умопомрачение. Той е дълъг, 40-минутен, ритуал. Губите се в приласкаващата и студена, минорна сила на музиката. Композициите са продължителни, и всички се градят върху два елемента: кулминацията, когато музиката избухва във всички измерения и обърква всичките ви сетива, и онзи момент, в който чуваме акустичната страна на албума, заедно с чистите вокали. Това са най- чувствените и хипнотизиращи чисти вокали в цялата музикална кариера на AMENRA. Amenra1A Solitary Reign“ е парчето, което аз изслушах няколко пъти, за да мога да ги попия докрай. Плътният и тежък саунд е постигнат благодарение на бавните, абсолютно задължителни за doom– метъла рифове, които определено преобладават в албума. В песните има наслагване на такъв тип рифове, с лирични и мелодични елементи и именно това насажда напрежението, което ви кара да не спирате да слушате албума дори за минута. Другото ми любимо парче е Children of the Eye“, това е агония и отчаяние в най-чистата им форма – музиката. Текстът е грабващ, а клипът към него е абстрактен и мрачен и успява перфектно да пресъздаде атмосферата.

Търпение. Оставете тъмнината да ви облее на вълни, докато не се озовете на дъното на окултния водовъртеж, където светлината не може да проникне. Mass VI“ има една тоналност, един ритъм, и поотделно никой от елементите в песните не би бил забележим по някакъв начин, но цялостта на албума не може да се наруши от нищо. Разбира се, шест е число на прозрения и докато стигнат до този съвършен саунд на AMENRA им отне време. Албумът е страховит.

10/10

За фенове на Deafheaven, донякъде и на почитателите на Neurosis би им харесал 

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото