Интервю с Adam Agius (The Levitation Hex, Alchemist)

Adam Agius

Здравей, Адам! Благодаря, че се съгласи за интервю. Представи ни новата си група – The Levitation Hex.

– Сформирах групата след разпадането на старата ми банда Alchemist, с намерението да продължа да пиша същия стил музика, като при The Levitation Hex подходът е по-тежък, но наистина подобен. Все пак новата група е изцяло различен ‘звяр’.

С известните си музиканти не става ли TLH супер-група? И как съчетават това ново занимание с основните си групи другите членове. Все пак Alarum миналата година издадоха страхотен албум, a и Aeon of Horus е активна група?

– Момчетата просто трябва да бъдат организирани. Alarum и TLH ще направят голямо съвместно турне в Европа и Австралия, така че нещата се напасват добре. Предполагам, че пичовете могат да балансират между двете банди просто защото те самите го искат. В противен случай не би било възможно.

The Levitation Hex

Това пълноценна група ли е или е по-скоро твой проект? Участват ли другите музиканти в написването на албума?

– Всичко започна като проект, но сега вече е напълно завършена група. Първоначално по-голямата част от нещата бяха написани от мен, а момчетата просто добавяха техните партии и тези композиции ще останат като мои. В момента обаче аз и Ben Hocking (барабани) пишем заедно, така че това си е наистина съвместно усилие на групата.

Албумът вече излезе. За мен той е страхотен и неизменно ще ми е сред фаворитите за годината. Но вие имате ли отзиви как се приема от другите фенове?

– Да, албумът се приема много добре, досега не съм чул негативни коментари за него. Страшно е хубаво, когато множество хора го оценяват като техния албум на годината. Няма как да съм по-щастлив с толкова много позитивни рецензии и оценки.

Как би го описал, в какъв стил е? Почитатели на кои групи биха му се зарадвали?

– Винаги ми е било трудно да опиша собствената си музика, която включва толкова много различни елементи, така че бих я нарекъл Progressive Death/Thrash с елементи на PsycheDelia.

Обложката е много интересна и различна от тези на Alchemist, за които беше отговорен китаристът ви Roy Torkington. Каква е историята зад нея? А и какво значи името на групата – The Levitation Hex?

– Да, наистина стилът на обложката е различен – все пак това е нова група. Творчеството на Рой е великолепно, но исках нещо коренно различно, нарисувано на ръка, а не цифрово синтезирано. Свързах се с един прекрасен художник – Glenn Smith и се оказа, че той е много отворен за идеите ми, а и освен това изглежда, че всички харесаха стила му. Той създаде и логото. Ще оставя това лого непроменено докато бандата съществува и ще бъде нашата запазена марка. Едно от нещата, които не ми харесваха при Alchemist е, че логото се променяше с всеки албум, но от друга страна ми допадаше, че Рой се занимава със създаването на обложките.

Колкото до името на групата – The Levitation Hex все пак значи нещо, но от друга страна не е задължително името на една група да означава нещо, нали? Например какво означава Pink Floyd?! Първоначално търсех име, което да отразява идеята, че постоянното желанието за по-добри неща е проклятие. И първата идея беше The Elevation Curse, но постепенно, променяйки и напасвайки думите се спрях на The Levitation Hex. За да откриеш сега първоначалната идея,  трябва да направиш няколко откачени скока във въображението си, но това име наистина ни хареса.

С течение на времето,  от дет-ревове и крясъци, ти преобрази пеенето си в нещо специфично и характерно. Направо е като още един музикален инструмент! Целенасочено ли стана, или за да пасне на музикалните хоризонти, към които поехте?

– Да, просто исках да опитам различни неща. Предполагам, че исках хората да разбират какво точно пея на агресивните пасажи. Агресивните вокали са оформени от стила ми около демото на Alchemist от 91-ва, а той е нещо като death/thrash.

Ако трябва да се откажеш от едното, какъв предпочиташ да останеш – вокалист или китарист?

– Китарист.

А изобщо как започна с музиката? Беше ли свирил на нещо? Как реши да си в група и, ако може, да ни споделиш някакви интересни моменти от началото?

– Започнах да се занимавам със свирене на китара на около 14 годишна възраст, като исках да се науча да свиря като някои от първите герои – Iron Maiden, Twisted Sister и Sabbath. Успях да спестя пари и да купя 1-вата си електрическа китара на 14 години и половина, а родителите ми ми дадоха пари за уроци. Веднага бях запленен! Отидох на местен концерт, наречен Heavy Metal Holocaust, на който свириха някои страхотни банди. Едната беше Armoured Angel и аз и моите приятели бяхме толкова впечатлени, че още същия ден решихме да започнем с Alchemist. Бяхме много зле, но по-големите момчета от Armoured Angel и Transylvania ни помогнаха доста и ни дадоха много съвети. Винаги ще им бъда благодарен за насоките, които ни дадоха. Не се сещам за никакви интересни моменти – записахме 1-вото си демо през 1986, беше прилично зле, но все пак обещаващо за 16 годишни музиканти. Свирихме в едно младежко кафе в Канбера … голямо куфеене падаше там и си спомням че си помислих, че това е нещото което искам да правя …

Добре де, нямаше ли да е по-лесно да свириш едно и също с 2-3 акорда като вашите сънародници AC-DC, например? 😉 Защо правиш толкова сложна и дълбока музика?

– Е, аз не определям музиката си като сложна и дълбока; просто тя се излива от съзнанието ми и аз я записвам. Не се опитвам да мисля за нищо, просто я свиря. Не виждам смисъл да да бъда нещо различно от мен самия и предполагам че затова TLH е подобна на Alchemist.

Албумът започва от там, където спряха Alchemist. В този смисъл TLH приемник на старата ти група ли е? И какво точно става с нея, защото на официалния сайт все още пише „hibernating indefinitely”, но в кредите на обложката на албума ви е напсиано Alchemist R.I.P?

– Да, определено TLH е приемник на Alchemist. Изразът „в хибернация за неопределено време” не е написан от мен, но честно казано нямам намерение да събирам наново Alchemist. Наистина не мога да кажа нищо хубаво за разпадането, но това, което ще спомена е, че положението стана нетърпимо. Накратко: групата няма как да съществува, ако членовете й не са 100% отдадени на нея и мога също така честно да кажа, че през последните няколко години само аз бях истински посветен на бандата. Беше депресиращо и си мислех, че няма да мога да се възстановя, но началото на TLH дава поле за изява за моята музика и в момента съм щастлив.

Поддържаш ли връзка с другите членове на Alchemist? И може ли евентуално след време да очакваме реюнион на групата?

– Поддържам връзка само с Rodney и НЕ се очаква реюниън.

Alchemist бяха домакини и организатори на един от най-големите фестивали в Австралия – „Metal for the Brain“. Но го прекратихте през 2006г. и то в момент, в който постоянно се разрастваше и прибавяше все повече групи и чуждестранни имена. Какво стана с него?

– Стана доста скъпо. Но в определени моменти съжалявам че оставих това. Бях под голямо напрежение, напрежение от хора, които не се обвързват нито финансово, нито емоционално, както аз правех. Опитвах се да запазя групата от разпадане и затова не взех правилното решение. Но няма за какво да съжалявам наистина, беше страхотно да съм част от това.

Имаш ли концерт, който не искаш да се е състоял и такъв, за който с удоволствие да си спомняш?

– Концертът, който ми се иска да не се беше състоял, беше в Мелбърн през 2009-та. Всъщност това беше последното шоу на Alchemist и някакъв хитроумен промоутър нае групата и превърна концерта на бандата в пълно бедствие. Беше ужасно! Концертът, който никога няма да забравя  е M4TB 200, когато свирихме със зашеметяващите VoiVod.

Вие сте от Канбера, столицата на Австралия, а не от големите градове Сидни и Мелбърн. Това повлия ли на кариерата ви? И изобщо как/каква е метъл сцената при вас?

– Канбера е малък град, но през 1990-та имаше най-добрата метъл сцена в Австралия, която сега е доста занемарена. Това повлия много положително на кариерата ни. Канбера е между Сидни и Мелбърн, така че е добра туристическа дестинация. Метъл сцената в Австралия е като навсякъде другаде по света. Има както страхотни групи, така и бездарни и, разбира се, както навсякъде има и твърде много фестивали, на които се изявяват бездарните банди и това занемарява и изхабява метъл сцената. Световната сцена ще се саморазруши, ако продължи това промотиране на посредствеността.

А следиш ли новите течения и стилове в метъла? Смяташ ли че те ще придадат нови измерения на нашата музика? Или си, както сам си се описал, олд-скуул? („Thrashing out to old school thrash in the shower.”)

– Харесвам каквото харесвам – това може да са и нови, и стари неща. Но трябва да кажа, че не ме интересува какво младежите мислят, че е модно или старо. Слушам каквото ми харесва, независимо от коя епоха е. И, да, все още обичам олд-скуул траша!

Оставаме с впечатление, че си тотален работохолик. Не обичаш ли да разпускаш с нещо – бира с приятели, спорт, филми, книги? С какво се забавляваш и кои са ти любимите заглавия?

– Всъщност, хобито ми е да си правя сам бира, както правят и Mark и Ben от TLH. Постоянно разпускам с бира и приятели, но през повечето време имам нужда да творя музика. Обичам ваканциите с приятелката ми, както и да разхождам кучето си. Предполагам че съм доста нормален и скучен … ха-ха. Наистина не чета много книги, обичам комедиите и някои глупави ТВ шоута.

Би ли си отрязал дългата коса и заради какво/кого? 😉

– Ако започна да оплешивявам … така или иначе косата ще се отиде …

Много ти благодаря за това интервю! Последни думи за METAL HANGAR 18 и за феновете на Alchemist, а надявам се вече и на The Levitation Hex в България?

– Благодаря ви за подкрепата през всички тези години! Alchemist е вече минало, така че остават само албумите. Надявам се The Levitation Hex да издадат още страхотни албуми.

Наслаждавайте се на живота по най-добрия начин!

(снимки – Facebook)