MIDNATTSOL – „The Aftermath“ (2018)

MidnattsolПочитател съм на Liv Kristine вече цели 22 години, когато през далечната 1996 година за първи път чух “Velvet Darkness They Fear” на THEATRE OF TRAGEDY. И въобще обожавам всичко, което те издаха за периода 1995-2000 година. Също така съм голям почитател на death/doom/gothic вълната от 90-те години, когато се появиха едни от най-великите групи в супер-тежкия жанр. В тях имаше дозирани тежест, меланхолия, съновидения и болка. И същевременно с това си остават абсолютният лек срещу душевната болка…

Не харесвам обаче symphonic групите, които се пръкнаха във втората половина на 90-те и заляха света. Групи, които нямаха нищо общо с тежката музика, а просто комбинираха няколко стила в едно, добавиха или оставиха оперните/ангелските женски вокали и бяха чудесни за рок радиостанциите. Няма да назовавам имена, знаем ги. Освен това всеки си има вкус.

Задължително правя това въведение, и именно заради него настоящото ревю бе трудно за списване, тъй като от декември миналата година Liv вече е част от MIDNATTSOL като втори глас, които пък са symphonic, независимо че предпочитат да бъдат отъждествявани по-скоро като folk. Също така трябва да отбелeлежим и, че от самото създаване на бандата през 2002 досега, основните вокали са на сестрата на Liv – Carmen Elise.

Наистина в музиката на групата досега има значителни влияния от норвежкия фолклор – като дух, мелодии и цели песни, представени в модерна хеви версия. Така е и в „The Aftermath“. Продукцията и звученето на новия албум обаче не могат да бъдат откроени като нещо особено, като логично превес е даден на гласовете на сестри Espеnæs.

“The Aftermath” съдържа общо 10 парчета (заедно с бонуса), и е с обща дължина 53 минути. Отварящата  “Purple sky” e точно това, което не искам да чуя – типична за стила, лигава, с любовен привкус и тематика в текста. Syns Sang” е доста по-силна и има вече северно епично звучене. В северната митология Syn е богинята Справедливост. Обложката на албума изобразява именно представата на бандата за тази богиня. “Vem kam segla” e старинна норвежка песен, която Carmen винаги е искала да изпълни. “Ikje Glem Meg” („Никога не ме забравяй”) е посветена на жертвите от атентата от Утоя. Признавам, че независимо от нотките тъга и нежното лирично пиано в средата, не ме грабна. Епичната баладична 9-минутна “Herr Manellig” отново е традиционна норвежка песен, която групата записва в собствена версия и аранжимент. Признавам, че звучи много добре и е най-доброто парче в албума. В “Тhe Aftermath” MIDNATTSOL изразяват своята грижа към унищожаването на нашата планета. Песента вплита тъга и отворени, позитивни емоции. Доста мелодична, с неравноделен такт. Посланията обаче таке и не успяват да достигнат до мен. “The unveiled truth” е чувствена балада, за това как не трябва да се предаваме пред лъжите и пред никого. “Evaluation of Time” е добър инструментал с ambient начало и героични северни мотиви в солата във втората част. “Forsaken” отново е лирична, мелодична, лека като летен сън, с копнеж за представата на MIDNATTSOL за света, когато спрем да го унищожаваме. Албумът завършва с “Eitrdropar” (“Капки отрова”) отново се обръща към северната митология, има ритъм на военен химн преди поход. “Еitr” e митична субстанция в северната митология – начало както на живота, така и на злото в него…

Вече сме 2018, и всеки път когато някоя от подoбните symphonic групи издаде албум, аз си задавам въпроса дали има ли смисъл от поредния такъв запис. За мен няма. Никога не имало. Независимо от северния фолк привкус и елементите от скандинавската митология, сега и MIDNATTSOL по никакъв начин не успяват да ме убедят, че тяхната музика заслужава внимание. Затова освен за целите на настоящото ревю, аз не смятам да слушам повече „The Aftermath“. Има толкова много по-вълнуващи музика и групи. A THEATRE OF TRAGEDY с Liv си остават класика…

 

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото