cd54ed8c1c51541922f22b0a948a178aПреди два дни се навършиха 26 години от издаването на албума Ten на Pearl Jam и се сетих за едно събитие, което се превърна в един от моите лични акценти за отиващото си лято. И за което реших да ви разкажа: събитието Еди Ведър, което ми се случи на 24.06.2017 във Флоренция в рамките на фестивала Firenze Rocks.

За мое щастие, съм била на приличен брой концерти на повече и по-малко любими изпълнители, но онези, специалните, които отнасяш със себе си завинаги, са сравнително малко. Няма как иначе. Най-ценните неща се срещат по-рядко и никога не са масови, ежедневни и харесвани от всички. Също като Еди.

За концерта – какво да ви кажа. Еди си изпя добре нещата. Бирата беше прилична, сладоледът – италиански! Добро концертче се получи. И това е … шегувам се. Няма да се размине с толкова. Имаме още две – три изречения по темата. Останете с нас, както се казва.

Първо, бих искала да направя едно уточнение, което, надявам се е излишно, но все пак. Соло изпълненията на Еди не се сравняват с тези на Pearl Jam, както и с всякакви негови сътрудничества и гост изяви. Ако някой е имал щастието да чуе Pearl Jam на живо, да не счита, че може да мине и без Еди Ведър – сам с китара или (не дай си Боже!) с онова инструментче, укулеле.

Еди Ведър не е просто поредният талантлив и открояващ се фронтмен на любима група. Той е толкова самобитен, че изпълва с присъствие и глас огромни пространства като те оставя недоумяващ как е възможно сам да звучи по-добре от доста тълпи, пардон, групи (или ако щете банди), подкрепяни от всички известни средства на съвременната озвучителна техника. Моето обяснение за това е, че Еди е истински. Той не държи, непременно, да бъде велика рок звезда, а просто да сподели това, което може да прави най-добре и което осмисля живота му. За по-верните и наблюдателни фенове не е тайна, че по природа Еди е по-скоро неуверен, несигурен, в известен смисъл срамежлив. Десетилетията успехи и високи оценки не са променили много от това. Във Флоренция го чух сам да го казва. Каза също, че нашата подкрепа го прави по-малко несигурен. Знаем също, че Еди има по-специално отношение към Италия. Онази вечер говори малко и за това. А ние бяхме една от най-многобройните му аудитории в рамките на европейската част от турнето.

Под тайнствената Нова Луна и насред огромния, поне в моите очи, хиподрум на Флоренция, Еди пя само за мен. А също и за всеки един от останалите 50 000 верни привърженици, омагьосани от гласа му. Радвам се, че го чух и видях точно там, въпреки личните ми предпочитания към висококачествени в акустично отношение зали с вместимост до 5 000 души – поне за подобен род изяви. Еди успя да пресъздаде същото усещане плюс бонус ясното небе над Тоскана в новолунната юнска нощ. Бях решила тази година да чуя Еди на живо още преди да обявят европейското турне, но няма да ви досаждам с това. Имам милост. Когато стигнах до избора си на локация, макар че това се случиброени дни след пускането на турнето в продажба, вече не ми бяха останали много възможности. При вече ограничения избор и с някои също толкова ограничителни финансови съображения наум, Флоренция се открои като мястото на първата ми среща с Еди.

Без дори да се опитвам да преувеличавам, ще заявя, че за мен на живо Еди звучи по-добре отколкото след студийна обработка. Мекотата и дълбочината в гласа бяха още по-осезаеми и оставиха усещане за интимност въпреки 50-хилядната тълпа наоколо. Сцената беше семпла, уютна, приглушено осветена. Аз не бях толкова близо до нея, колкото ми се искаше, но знам, че беше красива за Еди, който я зае едновременно скромно, деликатно и величествено.

Освен всичко друго, много одобрявам избора на подкрепящ изпълнител: Glen Hansard, който се присъедини към Еди по някое време, като преди това, в подгряващата си функция, едва не потроши две китари от ентусиазъм и виртуозност. Имаше от самостоятелните албуми на Eddie Vedder, имаше Pearl Jam, Neil Joung, John Lennon, Pink Floyd, Cat Stevens. Лесно можете да намерите сетлиста. Намират се и прилични записи от вечерта. Няма да правя разбор на концерта, оценка на избора и подредбата на парчетата, качеството на звука и т.н. Няма, не само защото не мога, а най-вече защото ми се струва неуместно. Ще кажа само, че като порасна, искам да стана Еди Ведър. Освен това, на всеки смъртен препоръчвам да го чуе на живо преди да е станало късно. Еди ни подари своята музика по незабравим начин.

След два часа и половина, преживени по един от най-смислените начини, за които се сещам, си тръгвам и взимам част от Еди със себе си. Единственото, за което съжалявам е, че не мога да остана за следващата вечер, за да чуя Prophets of Rage и System of a Down. Непростимо, но така се получи. Ще се поправи някой ден и тази несправедливост.