ДОКТОРС ГОГО БЕНД на WE ARE GOING TO МЪГЛИЖ 2015

Следващата група от WE ARE GOING TO МЪГЛИЖ 2015 се нуждае от специално представяне и членовете ѝ се постараха да не ни разочароват. Вижте „веселата“ история на ДОКТОРС ГОГО БЕНД, а за сериозната не питайте…

Група ДОКТОРС ГОГО БЕНД е нагледен пример как приятелство, започнало на чашка може да прерасне и в успешно творческо сътрудничество.

А в началото е рок музиката и то е обвито в алкохолни изпарения.

Ето хронологията на по-важните събития, по въстаника на очевидци /главните действащи лица обикновено нямат спомени/:

Георги /Кита/ Костуркоff се запознава с Димитър /Доктора/ Цолов през лятото на 2002 г. на концерт на група QUATRO /12.07/ в култовия по онова време врачански рок клуб „Валди“. Доктора е викач в тази банда, това е първото му официално излизане пред публика, логично го пере брутална сценична треска, гласът му е паднал и той се е запасил с необходимото количество мастика, за да се лекува, докато тече самият концерт. Лечението не е особено ефикасно, Докторa се напива /това му се случва относително рядко/, гласът му пада още повече и докато изпълнява Creep на RADIOHEAD, Костуркоff се качва, за да му помогне в съществената част на песента – т. нар „увиване“, в която „тя бяга отново“. После издрусва и един Basket case /GREEN DAY/ с обратен гард на барабаните /барабанистът на QUATRO свири по този начин/ и началото е поставено, без дори още двамата главни герои да осъзнават това – СЪДБА!!!

От 2002 до 2004 г. Кита и Доктора се засичат относително често по врачанските сцени, тъй като първият свири в група БАСЕЙН /клавир/, а вторият продължава да е викач на сформираната след разпадането на QUATRO рок група MID. По-често, обаче, се засичат на маса и именно под влияние на изпития алкохол, чрез една раздрънкана китара с лепенка на нинджа върху нея, се раждат първите гениални прозрения – Всяка жена сере във мрака /02.04.2004г.- репетиционната на група БАСЕЙН/, Марш на фитнес /липсва точно датиране/ и bTV – танго /17.04.2004 г. -по време на разходка по река Лева/. Koстуркоff става кръстник на дуета, но Доктора ,разбира се, не му купува костюм. Някъде по това време се оформя и концепцията за т.нар „бяло течение“ в музиката, което момчетата основополагат и започват да изповядват.

Оттук натам пътят е ясен: докато свирят в титулярните си групи, двамата мучат новите творби по купони, пикници, кръчми, улици и пр. и се оглеждат за идейни съмишленици. Не след дълго откриват такъв под носа си, пак в прословутата репетиционна на група БАСЕЙН. Лицето се нарича Петър Йорданов /Пеци Басо, Погледа, Пи Джей Окото и т.н./, има брада, свири виртуозно на бас /както подсказва един от прякорите му/ и на всякакви видове бутилки, поради което веднага си спечелва място във вече заформящото се алкохолно трио.

В този състав на 18.03.2005г. след концерт на група MID момчетата импровизирано забиват няколко песни в Сладкарницата на Младежки дом гр. Враца и втрещяват лирично настроената публика. Става ясно, че местната почва още не е готова да приеме корените на т.нар. „бяло течение“.

През лятото на същата година /за датата питайте вездесъщия АРХИВАТОР/ тримата намират време дори да порепетират около една седмица и организират съвместно с осОтаналите музиканти от група БАСЕЙН къде концерт, къде джем сешън в местния Джаз клуб. Клубчето се пръска по шевовете, а събитието се приема ласкаво до момента, в който не зазвучава вселенският химн “Марш на фитнес”. Както и на предишното участие, настъпва неловка тишина и наистина става ясно, че още не му е дошло времето на това пусто „бяло течение “

По този начин завършва и първият, т.нар. АЛКОХОЛНО – НАИВИСТИЧЕН ПЕРИОД на групата.

През лятото на 2006г. се случва събитието с главно С, което води след себе си поредица от събития, знакови за групата. Доктора, в съавторство с Емилия Богданова – Елвира и Калин Вацов – Жълтия измисля мега вселенския чарт-брейкър “Пичата киселина”. За съжаление, тефтерът на първия мълчи за точната дата, но мястото е добре известното на всички уважаващи алкохола и /тютюно/пушенето врачански младежи – т.нар. „гумено“ игрище. Костуркоff моменталически и полу-членоразделно е уведомен по джиесема за раждането на този културен феномен, фрагменти от който са му измучани още по време на конферентната телефонна връзка. Момчетата веднага разбират, че държат късче самородно злато в треперещите си ръце, дошлифоват и напудрят римите и започват да изпълняват този своеобразен химн на Движението си, където им падне. Така логично се стига и до датата 23.02.2007г.

На 23.02.2007г. неактивната от около година и нещо група MID организира съвместен концерт със софийската банда ЛИМОНАДА /част от музикантите в нея формират сегашната МЕРУДИЯ/. Свързващото звено е общото врачанско басистче Ивайло Лозанов – Лози. Концертът минава обичайно купонджийски и след него музикантите на двете групи плюс голяма част от публиката, плюс озвучителя на събитието Сашо Александров – Маратонката се пренасят в мазето на ресторант „Вечерница“, за да си допият както само те си знаят. Там Сашо Александров втечнява хонорара си от 200 лв, превръщайки го по чудодеен начин в камари от бира. Доктора и Костуркоff вземат назаем куха китара от собственика на ресторанта Жоро Салама и най-накрая намерили благодатната почва започват да торят и да творят история. Папарашки кадри от тази вакханалия, дело на зам-АРХИВАТОРА Иван Хантов, са качени в интернет и бързо набират голяма популярност по гледаемост….

Любопитни фактчета:

Първият официален самостоятелен концерт на групата /пролетта на 2007 г. – за точната дата – АРХИВАТОРА – (05.05 – намерих я от негово постерче, да ни е жив и здрав)/ е в рок клуб „Алкатраз“ Враца. Саундчекът продължава около 8 астрономически часа /от 15:00 до 23:00 ч./, изпива се неимоверно количество коняк „Плиска“ /самопредписан от Доктора за лечение на гласни струни/, записва се по-лустросано видео на “Пичата киселина” от извращенията в мазето на Жоро Салама, преди самия концерт, а при излизането на сцената Доктора изпуска китарата си на земята и губи спомени за остатъка от вечерта…

Вторият официален самостоятелен концерт е на същото място. Датата е класическа – нощта срещу 01.07. /Джулая демек/. Това е т.нар. „концерт с вратовръзките“, защото музикантите излизат в бални премени. Този път е ред на Погледа да се отсече мъртвешки и половин час преди началото на концерта е открит да поспива блажено на стълбите пред входа на клуба. Събуден и посвестен с много зор и с помощта на чашка горещо горчиво кафе, която той първоначално отказва, защото не открива алкохол в нея, пияният басист успява да се качи на сцената и да се раздаде като истински професионалист. Концертът е емблематичен и с още една подробност- Доктора окончателно се убеждава, че пиенето му пречи на свиренето на китара и привлича към състава старата си дружка от MID – Илко Кръстев / Звездата, Пан Пшилко Великолепни/. А с това резонно звукът на бандата се втвърдява.

До края на годината следват още една-две изяви в уютния рок клуб „Алкатраз“,като особено интересно е участието на 29.12.07г., когато на сцената излиза перкусионистът Иван Качурата от гр. Мездра /почетен член на ДГБ/ и придава малко „джамейка“ звучене на цялата ситуация. Може би в този концерт трябва да се търси последващото ориентиране на бенда и към по-реге/ска композиции. Въпреки че никога нищо не е сигурно.

Добре, мили мои дечица ! Бяхте ли послушни ? Пиехте ли си редовно биричката? А концентратчето? О-о, разреждахте го, лошо… но нищо! Слушайте какво стана по-нататък :

Следващата 2008 г. е повратна за групата, поради няколко причини. Първата е, че губят титулярния си басист Погледа, който заминава да пие в Италия/по думите му за дълъг период от време/. Все пак преди да отпраши натам успява да метне пистите на баса в дебютната тава на групата “Брулени гъзове”, работата по която отнема около 6 месеца /от юни до декември/, разбира се с периоди на прекъсвания. За концертните участия, все още предимно във Враца, временно е привлечен старият познайник Ивайло Лозанов – Лози, басист в MID и МЕРУДИЯ. Бидейки също виртуозен музикант, макар и с доста по-скромен банкетен клапан от този на Пеци, Лози веднага влиза в час и трябва да отбележим, че се справя блестящо с трудната ситуация да изсвири на живо около трийсетина парчета, някои от които чува за първи път в деня на концертите. Все пак, поради другите си творчески и професионални ангажименти същият не е удобен вариант за титуляр в бенда, защото колкото и да е напреднала съвременната наука, все още не е известно да е осъществено клониране на хора. /официално разбира се, никой не знае какво става по Невада, Сибир, в малките университетски градчета във Франция или в Джухай, Джънджоу, Нанчан и т.н./ Групата спешно се нуждае от басист – десетте парчета в дебютния им албум, самоиздаден в 100 копия, се приемат ласкаво от феновете и живите участия трябва да продължат. Отново започва период на търсене, предимно по кръчмите. Съдбата, обаче, се намесва и тук, тъй като и този басист е открит под носа им. Човекът, отговорен за брилянтните записи и професионалното мастериране на “Брулени гъзове” – собственик на известното в ъндърграунд средите мобилно студио DOWN, Ивайло Колчев – Русия, се оказва идеалната кандидатура. Първо – пие. Второ живее във Враца и не му се налага постоянно да пътува. Трето – на всичкото отгоре е и талантлив басист, свирил в много групи. Групар по душа. Не на последно място стоят и физическите данни – закръглен е – още едно предимство при подбора на кандидатурите. Речено – сторено! Питат го: „Сакаш ли ?“. Той е лаконичен в отговора си – „Сакам!“ И те така четиримата Весели бидона – Доктора, Кита, Звездата и Русия навлизат в следващия трети и последен засега АЛКОХОЛНО – ПОЛУПРОФЕСИОНАЛЕН период на групата.